Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Judge and Jury, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan(2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Андрю Грос

Заглавие: Съдия и съдебни заседатели

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Ивелина Йонова

ISBN: 978-954-26-0703-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6904

История

  1. —Добавяне

84.

През следващите два дни се любихме до пълно изтощение. Четвъртият път бе засенчен от седмия, седмият от десетия. Два пъти намъквахме дрехите си колкото да прескочим до най-близкия магазин за ядене или за още кафе. Но само да се погледнем с онзи поглед… и бързахме обратно към апартамента.

Може би и двамата имахме нужда да изпитваме пак и пак тръпката от възбудата. След като емоциите ни се отприщиха, не можех да откъсна ръце от Анди. Нямах търпение да се слеем в едно. Кавело можеше да почака. Сякаш кран ни обливаше щедро с освежаващи струи. Но уединението ни не продължи дълго.

От дни не бях проверявал съобщенията си. Когато телефонът иззвъняваше, слушахме гласа, записван от секретаря, сякаш бе от друга планета и не ни засягаше.

До последното позвъняване. Смразих се от изненада.

— Здравей, Пелисанте. — Самодоволният акцент от Ню Джърси бе последното, което очаквах да чуя.

Превъртях се върху леглото и грабнах слушалката.

Франки?

— О, Ники Усмивката. — Гласът на Франки Делсавио звучеше така, сякаш разговаря с изчезнал стар другар, когото току-що открива. — Спомняш ли си какво ти обещах за онази пощенска картичка от нашия общ приятел?

— Знам за кого ми твориш, Франк.

— Е, наистина я получих. Какво ще кажеш за това?

Изправих се.

— Къде е той, Франк? — Прозвуча повече като заповед, отколкото като въпрос.

— Къде е той? — Делсавио се захили. Явно му доставяше удоволствие да ме върти на шиш. — Той е на края на света, Ники! Това ми каза да ти предам. — Негодникът започна да се смее с цяло гърло. — Да ти предам, че е на края на този проклет свят. Каза: „Това предай на Ники Усмивката“.

Може би знаеше, че вече съм извън играта и не мога да го достигна независимо какво ще каже или ще стори. Стиснах юмруци и усетих как кръвта ми запрепуска по вените.

— Казах му, че много искаш да узнаеш къде е и че е спешно — додаде Франки Делсавио през смях. — Отвърна да ти предам поздрави. Каза още, че трябвало да цитирам думите му едно към едно: На края на света. Ела и ме хвани, Ники Усмивката.