Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- —Добавяне
- —Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ерагон | |
| Eragon | |
| Автор | Кристофър Паолини |
|---|---|
| Първо издание | юни, 2002 г.,  САЩ |
| Издателство | Paolini LLC |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | юношеска литература, фентъзи |
| Следваща | Първородният |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
В романите „Ерагон“ и „Първородният“ се проследява историята на петнадесетгодишния ловец Ерагон, който открива мистериозно драконово яйце. От него се излюпва драконката Сапфира, с която той установява телепатична връзка. Под ръководството на разказвача Бром, оказал се бивш Драконов Ездач, Ерагон започва обучение и бягство от слугите на крал Галбаторикс. След нападение на съществата Ра’зак, при което е убит чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Ездачи.
Ерагон получава видения за пленената елфка Аря и успява да я освободи, но Бром загива. Към Ерагон и Сапфира се присъединява Муртаг, син на предателя Морзан. Тримата достигат до подземния град Фардън Дур, владение на джуджетата и убежище на бунтовническата организация Варден. В последвалата битка Ерагон убива Сянката Дурза, но е тежко ранен и прокълнат.
Във „Първородният“ Галбаторикс отвлича Муртаг и двама магьосници от Варден, а лидерът на организацията е убит. Новият водач Насуада отвежда Варден в държавата Сурда, която се противопоставя на краля. Ерагон заминава при елфите, където завършва обучението си и е излекуван от проклятието.
Паралелно братовчедът му Роран организира бягството на жителите на Карвахол към Сурда след нападенията на Ра’зак. В решаващата битка Муртаг се завръща като нов Драконов Ездач с дракона Торн, сражавайки се на страната на Галбаторикс. Той разкрива на Ерагон, че двамата са братя, синове на Морзан — факт, който променя представите на Ерагон за собственото му минало.
След битката Ерагон и Роран се подготвят да отпътуват към леговището на Ра’зак, за да спасят годеницата на Роран — Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008 г. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Съдбовен дар
Вечерта след завръщането им от Карвахол Ерагон реши да изпробва камъка по примера на Мерлок. Той се затвори в стаята си и извади три инструмента. Започна с малко дървено чукче, с което леко удари по камъка. Дочу се лек звън. Младежът избра по-тежък чук и удари по-силно. Накрая използва и малко метално длето. Въпреки че острието не остави следа по камъка, звукът бе силен и ясен. Когато и последният тон заглъхна, на Ерагон му се стори, че дочува тихо писукане.
Мерлок беше казал, че камъкът е кух, може би вътре имаше нещо ценно.
„Ако знаех как да го отворя… Който и да е изпратил камъка в планините, все пак не се е опитал да си го потърси, а може би не знае къде е. Впрочем не ми се вярва някой толкова могъщ магьосник да не е в състояние да открие своя камък. Може би е било писано аз да го намеря“.
Тези мисли не му даваха мира, но нямаше какво да стори повече, така че прибра инструментите и си легна.
Късно през нощта Ерагон внезапно се събуди и се ослуша внимателно. Всичко беше спокойно. Обхванат от тревога, той бръкна под дюшека и сграбчи дръжката на ножа си. Изчака няколко минути и отново се отпусна на леглото.
Тънък писък разцепи тишината и го разбуди напълно. Младежът се претърколи от леглото и извади ножа от канията, след което запали една свещ с огнивото. Вратата на стаята му бе затворена. Въпреки че писъкът беше твърде силен, за да е на плъх, той погледна под леглото. Нищо. Разнесе се нов писък.
Откъде идваше този шум? Стените бяха от дебели греди, така че едва ли се чуваше през тях. Погледът му се насочи към камъка. Ерагон го взе внимателно в ръце и огледа стаята. Звукът отново се появи, но този път го усети и с пръстите си — идваше от камъка.
Проклетото нещо му беше донесло само неприятности, а сега не го оставяше да спи. Писъкът се разнесе за пореден път и последва тишина. Ерагон изчака няколко минути и се пъхна в леглото. Каквато и да бе тайната на камъка, щеше да изчака до сутринта.
Луната светеше ярко през прозореца, когато се събуди отново. Камъкът се тресеше на лавицата си и се блъскаше в стената. Ерагон скочи на крака и отново извади ножа си. Движението спря за момент, след което камъкът почна да се тресе и да пищи още по-силно.
Младежът започна трескаво да се облича. Не му пукаше колко ценен може да е предметът. Щеше да го изнесе навън и да го зарови на някое отдалечено място.
Тресенето спря и отново настана тишина. След това камъкът се помръдна напред и падна на пода с глух звук, принуждавайки Ерагон да отстъпи назад.
Внезапно по повърхността му се появи пукнатина и още една, и още една. Там, където се събираха пукнатините, се отчупи парченце и падна на пода. През дупката се подаде малка тъмна глава, последвана от странно изкривено тяло. Ерагон стисна ножа си с всичка сила. Съществото се измъкна от камъка и пристъпи на светло. Шокираният младеж отскочи назад. Пред него, разкъсвайки мембраната, с която бе обвит, стоеше дракон.