Грег Мортенсън, Дейвид Оливър Релин
Три чаши чай (25)

Благодарности

Когато сърцето говори, записвай си старателно!

Джудит Кембъл

Имам прозрение, че през следващото десетилетие всички хора по света ще се обединят за постигането на една кауза — осигуряването на достъп до образование за всички деца, и особено за момичетата. Повече от 145 милиона деца на Земята са лишени от възможността да се учат по причини като бедност, експлоатация, робство, религиозен екстремизъм и корупция по високите нива на властта. Нека тази книга — „Три чаши чай“ — да подейства като катализатор на процесите, които ще спомогнат всяко едно от тях да получи дара на грамотността и знанието.

Според обичая на много народи по света всяка среща започва или завършва с извинение и молба за прошка за лошите чувства или злото, които действията ни биха могли да са причинили. Аз самият уважавам и спазвам тази традиция. В решимостта си да осъществя плановете си със сигурност съм обидил или засегнал някои хора. Съжалявам и ги моля за извинение. Тери асис чаунде.

Бих могъл да изпълня цяла книга с благодарности към хилядите хора с прекрасни сърца, които станаха насъщна част от това невероятно пътуване, започнало с осуетеното пътешествие до полето на мечтите в Дайърсвил, Айова, и завършило в една нива край Корфе, селце на другия край на света, в Пакистан. Съжалявам, и ще прекарам много безсънни нощи за това, че е невъзможно да спомена поименно всички, които го заслужават, в ограниченото пространство, с което разполагам. Признателен съм ви, че с подкрепата си благославяте моята житейска мисия. Знайте, че светлинката на познанието в очите на всяко дете, запалена благодарение на вашата съпричастност и човеколюбие, е безсмъртна почит към вас.

Специални благодарности отправям към изкусния разказвач Дейвид Оливър Релин за неотстъпната отдаденост и упорство, които вложи, заедно с две години от живота си, за да вдъхне живот и зрялост на книгата чрез своята въздействаща проза. Тази история никога не би била разбулена в цялата си пъстрота без твоя талант. Наздраве за теб, командан Релин!

Нашият литературен агент Елизабет Каплан с непоколебим устрем преведе „Три чаши чай“ през всички стадии на създаването й от зараждането на идеята до публикацията. За мен самия написването на тази книга нерядко бе по-тежко от самите събития, които са пресъздадени в нея. Ще ти бъда вечно благодарен за търпеливите напътствия и благостта, с които ни подкрепяше през всяка стъпка.

В лицето на Рей Робъртс, Каролин Коулбърн, Нанси Шепърд, Джуди Пауърс и Шарън Гонзалес от „Вайкинг Пенгуин“ срещнах изключителни хора. Професионалната проницателност и вещото ръководство, с които следяхте развитието на книгата, ме научиха на много. Благодаря ви и за непоколебимостта, с която ни насърчавахте в това начинание от начало до край. Благодарности!

Медиите изиграха значима роля за довеждането на тази кауза до знанието на обществеността. Благодаря на всеки един от вас, от екипа на вестника в родния ми град, до журналистите от Националното обществено радио, от националните телевизии, радиостанции, списания, както и от международните издания. Признателности на Кати Ганън, бивша завеждаща на кореспондентското бюро на „Асошиейтед прес“ за Пакистан и Афганистан, и на Ахмед Рашид, автора на „Талибани“ — двама души, които в течение на десет години споделят със света енциклопедичните си познания по най-различни въпроси, засягащи този регион — от планините, през мадрасите, та до муджахидините. Благодаря и на списание „Аутсайд“ и екипа му — Хал Еспън, Елизабет Хайтауър и Марк Дженкинс, за проникновените статии относно K2 и индийско-пакистанския конфликт за ледника Сиачен в Пакистан, а също и относно Ваханския коридор в Афганистан, с които представят в човешка светлина тези места, свързвани до този момент единствено с войни или приключения.

Когато деветнайсет месеца след единайсети септември 2001-а в списание „Парейд“ излезе статията на Кевин Федарко „Той отвръща на тероризма с книги“, Америка даде мощен отклик, като заля миниатюрния ни офис в Монтана с повече от четиринайсет хиляди писма и електронни съобщения. Цялата страна — от консерватори до либерали, от мюсюлмани до християни, евреи, индуисти, агностици, от мозъчните тръстове на Капитолия до къмпингите на Де Мойн^[1] — прегърна простичката идея за борба с тероризма чрез просвещение и пропагандирането на мира чрез словото. Дължа благодарности на теб, Кевин, както и специална признателност на редакторите на „Парейд“ Лий Кравиц и Ламар Греъм, за това, че отворихте сърцата и умовете на Америка.

За дванайсет години дейност Централноазиатският институт не е похарчил и долар държавни пари. При все това съм дълбоко задължен на конгресмен Мери Боно от Републиканската партия, която ме научи как да пропагандирам и лобирам за каузата за достъп до образование за момичетата в Пакистан и Афганистан, като икономичен начин за борба срещу терора в тази част на света. Благодаря за помощта и на сенатора от Демократичната партия Марк Удал от Колорадо.

Признателен съм още на четири забележителни личности от моята алма-матер — Университета на Южна Дакота, които осветлиха живота ми — Ларс Оверскей, Том Брокоу, д-р Дан Бъркланд и Ал Нойхарт — основател на „Ю Ес Ей тудей“ и на фондация „Фрийдъм“, която ми връчи наградата „Волен дух“ за 2004 година.

Искам да се обърна и към своите многообични приятели, наставници, съветници, учители, водачи, братя и сестри от Пакистан и Афганистан: думите не са достатъчни да опишат колко съм ви задължен. Единственото, което мога да кажа все пак, е — всеки от вас е като звезда, която озарява нощното небе, благодарение на вашата преданост, плам и упоритост вашите деца се радват на светлината на познанието. Шукурия, рахмат, манана, шакерам, баф, бакшиш, благодаря!

Като бивш военен, искам да отдам чест на нашата армия за вярната и доблестна служба в полза на родината. Като хуманитарен работник, изказвам признателност на колегите си, които се борят с неграмотността, болестите, проблемите на околната среда, нарушаването на човешките права и хилядите други неправди, често напук на изключително неблагоприятните обстоятелства.

Благодаря на децата от началното училище „Уестсайд“ в Ривър фолз, Уисконсин, които през 1994 година положиха начало на инициативата „Паричка за мир“ (www.penniesforpeace.org). Вашите 62 340 цента запалиха искрата у още над 80 000 ваши връстници от повече от 350 училища. Така до днес са събрани още най-малко 12 милиона цента, които ни послужиха, за да дадем моливи и надежда на другарчетата ви в Пакистан и Афганистан.

Хиляди благодарности на отдадения на каузата екип на Централноазиатския институт — Дженифър Сайпс, Кели Тейлър и Кристиан Летингер, и съвета на директорите в лицето на д-р Абдул Джабар, Джулия Бъргман и Карън Маккаун, неотменими мои спътници по дългия път. Трайният успех на нашето начинание е плод на непоколебимата ви подкрепа, насърчение и отдаденост.

Тук е мястото да отдам дължимото на неколцината много близки мои приятели, които разбират особняшката ми природа. Това са хората, с които се срещам при честите си прескачания между два толкова различни свята и които приемат и одобряват заобиколния подход, чрез който се опитвам да тласкам света към преодоляване на културните предизвикателства. Изказвам благодарности на следните хора за искрената и непоклатима подкрепа, която ми дават: Джордж Маккаун, Талат Джабар, Нанси Блок, Ан Бейърсдорфър, Бен Райе, Чарли Шимански, Бил Галоуей, д-р Луис Райхард, Джим Уикуайър, Стийв Суенсън, д-р Андрю Маркъс, Дженифър Уилсън, Ким Клайн, Бърк (Катрин) Кийгън, Винс и Луиз Ларсън, Лайла и Брент Бишъп, Джон и Ан Ръгби, Тони О’Брайън, Вики Кейн, Кийт Хамбърг, Джеф Макмилън, Андрю Лоусън, Брин Бренър, Джон Гуза, Стефани Фрийс — сертифициран счетоводител, Том и Джуди Вон, Луиз Форест, доктор Пам Хайбърт, хаджи Фида Мохамед Нашад сахиб, Саид Абас сахиб, генерал-майор Башир Баз, полковник Иляс Мирза, капитан Васим Ифтахар Джанджуа, командан Сардар Хан, Вохид Хан, Туаха, Илайза и покойните Патси Колинз и Хосе Форке.

Уникалният неуморим екип в Пакистан премества планини, за да може нашата дейност да върви гладко. Бохот шукурия^[2] на неуморния Апо Ча Ча Абдул Разак сахиб, неудържимия Гулам Парви сахиб, непоколебимия Сулеман Минхас, проницателния Сейдула Бейг и бдителния Фейсал Бейг. В Афганистан мой екип са: непобедимият Сарфраз Хан, находчивият Абдул Вакил, просветленият Парвин Биби и взискателният молла Мохамед.

На Джийн Хоърни и хаджи Али — дано не съм се издънил като продължител на вашия завет!

Когато живеехме в Танзания, родителите ми Демпси и Джерийн Мортенсън всяка вечер четяха на мен и сестрите ми — Соня, Кари и Криста — на светлината на фенер, а по-късно и на електрическа крушка, най-различни истории, които събудиха любопитството ми към света и непознатите култури и станаха вдъхновение за приключението, което беляза живота ми. Огромен стимул за мен е и дългогодишната отдаденост на майка ми като педагог. Макар през 1980 г. да загубих баща си в неравната битка с рака, неговата безкрайна състрадателност, търпимост и дух продължават да живеят във всичко, което върша.

Какво ме мотивира? Отговорът е много прост: когато погледна децата, с които се срещам из Пакистан и Афганистан, виждам изпълнените с почуда очи на моите собствени деца. Надявам се всеки от нас да стори каквото е по силите му, за да им завещаем мир вместо порочния кръг от насилие, войни, терор, расизъм и фанатизъм, битката ни с които едва започва.

Непоклатимата и безрезервна обич, с която моите страхотни деца — Амира Елиана и Хайбер — ме даряват, ме окрилява в борбата ми да променя света и, доколкото ми е по силите, да го превърна в по-добро място за тях.

Но над всичко дължа неизмерима признателност на невероятната си съпруга Тара. Щастлив съм, че двамата с теб си повярвахме и се отдадохме безрезервно един на друг. Ти си възхитителен партньор, довереник, майка и приятел. През дългите отсъствия от дома в течение на десетгодишния ни брак, докато се скитам сред суровата пустош на Пакистан и Афганистан, твоята любов озарява пътя ми и ми дава смелост да следвам сърцето си.

 

 

Искам да изкажа признателността си към Грег Мортенсън както за това, че сподели с мен една от най-невероятните истории, които съм чувал, така и че ме покани да я разкажа на света. Благодарен съм още на Тара, Амира, Хайбер и целия род Мортенсън-Бишъп за топлия прием при честите ми гостувания в Боузман.

Генерал-майор Башир Баз и полковник Иляс Мирза от авиационна компания „Аскари“ не само ми помогнаха да се добера до най-затънтените райони на Северните територии, но и да постигна поне елементарно познание за предизвикателствата, пред които е изправена пакистанската армия в момента. Генерал-майор Бангу ме отведе сред перлите на Каракорум и Хиндукуш на борда на своя надежден „Алует“ и до късно нощем беседва с мен за бъдещето на страната си.

Сулеман Минхас експедитивно ме преведе през полицейските барикади до най-интересните места в Исламабад и Равалпинди и помогна на мен, чужденеца, да разбера страната му по-добре. Гулам Парви се показа като неуморен учител и преводач. Той ме въведе в богатата, вибрираща от живот, традиция на балтите. Докато пътувахме през Северните територии, Апо, Фейсал, Назир и Сарфраз предугаждаха и удовлетворяваха всяка моя нужда. Туаха, Джахан и Тахира и техните горди съселяни от Корфе ми помогнаха да осъзная, че изолацията и нищетата не са в състояние да попречат на едно общество да постигне мечтите си за бъдещето на своите деца. И не на последно място, народът на Пакистан многократно и неизменно ми доказваше по време на престоя ми там, че на света няма по-гостоприемна страна.

Ахмед Рашид има добрината да се измъкне от световната среща по въпросите на тероризма в Мадрид и да ме въведе както в заплетената политическа система на Пакистан, така и да ме осветли относно връзката между разцвета на мадрасите и екстремизма. Конрад Анкер, Дъг Чабът, Скот Дарсни, Джон Кракауър, Джени Лоу, Дан Мейзър и Чарли Шимански ми позволиха да надзърна в рискования свят на алпинизма. Джим „Картографиста“ Макмаън заслужава почитания както за професионално изработените карти, така и за предложението да тръшне в калта всеки в канал „Фокс нюз“, който не хареса посланието на книгата.

Дълбоко съм задължен на стария си приятел от „Парейд“ Лий Кравиц заради деня, в който каза: „Има един човек, с когото мисля, че трябва да се запознаеш“, както и заради мъдрите съвети, които ми даваше в процеса на писане. Благодарен съм му и задето е проявил здрав разум да се ожени за Елизабет Каплан, жената, под чието вещо ръководство „Три чаши чай“ стигна до публикация и която научи мен, наивника, на тънкостите в книгоиздаването. Всичко това тя стори, докато се хранеше, разхождаше, разговаряше по телефона и се грижеше за децата си. Благодарности на Рей Робъртс от „Вайкинг“ за неговата ерудиция и благосклонно търпение, с които се отнасяше към дребните бедствия, които съпътстваха подготовката на тази книга.

Непременно трябва да благодаря и на винарната „Мърфи-Гуд“, че осигури необходимата „смазка“ за гладкото протичане на интервютата. Почитания и на Виктор Ичиока от „Маунтин хардуер“, който екипира експедициите ни из Северните територии. Признателност и за кафенетата в Портланд, Орегон, едни от най-прекрасните заведения на земята, задето безропотно приемаха налудничавите самотни брътвежи на попрекалилия с кофеина писател в течение на безброй дълги следобеди.

И накрая, искам да изкажа признателност към Доун за всичко, но най-вече за израза върху прекрасното й, озарено от огъня лице в онази вечер в пустошта на Салмън-Хъкълбери, когато й прочетох първите няколко глави от книгата.

 

 

Ако „Три чаши чай“ ви е вдъхновила и желаете да дадете своя принос, ето няколко начина, по които можете да го направите:

1. Посетете уебсайта www.threecupsoftea.com за повече информация, отзиви, обяви за предстоящи събития и идеи. Ако си купите книгата онлайн от този адрес, 7 процента от стойността й ще отидат за фонда на стипендиантската програма за момичета в Пакистан и Афганистан.

2. Предложете „Три чаши чай“ на приятел, колега, литературен или женски клуб, или друга общност — градски център, църква, синагога, джамия, университет, училище или всяка група, която се интересува от проблемите на образованието, грамотността и междукултурните взаимодействия, или пък от приключенията, исляма, Пакистан или Афганистан.

3. Проверете дали „Три чаши чай“ е на разположение в местната библиотека. Ако не, можете да дарите книгата или да предложите да я осигурят. Помолете приятелите и семейството си да сторят същото. Към края на 2006 година „Три чаши чай“ е била налична едва в 1100 от общо 8400-те обществени библиотеки в САЩ. В няколко от тях има списък на чакащите да заемат книгата.

4. Насърчете близката книжарница да се снабди с книгата.

5. Напишете отзив за книгата и го публикувайте в Amazon.com, уебсайта на веригата книжарници Barns & Noble, уебпортала Borders или в личния си блог. Искрените ви коментари ще помогнат на тази (а и на всяка друга) книга да придобие по-голяма популярност.

6. Помолете редактора на литературната рубрика в местния вестник или радиопрограма да обърне внимание на „Три чаши чай“.

7. „Паричка за мир“, www.penniesforpeace.com, е програма, ориентирана към най-малките. Включете и своето училище в тази инициатива, за да промените света, цент по цент, молив по молив. От 1994 година насам чрез кампанията са събрани повече от 8 милиона цента!

8. Ако желаете да подпомогнете обучението и грамотността, най-вече сред момичетата, можете да направите дарение на адреса на неправителствената организация ЦАИ (Централноазиатски институт): Монтана 59 771, Боузман, пощенска кутия 7209, тел.: 406–585–7841, www.ikat.com. Едномесечното обучение на дете в Пакистан или Афганистан струва само един долар, стойността на един молив е един цент, а дневната учителска заплата — също един долар.

9. За запитвания относно книгата или контакт от страна на медиите, моля пишете на електронен адрес: info@threecupsoftea.com.

или на телефон

406–585–7841.

За повече информация и контакти:

Central Asia Institute,

P. O. Вох 7209, Bozeman, МТ 59771,

406–585–7841,

www.ikat.com