Стив Бери
Гробницата на императора (41)

38

Белгия

По време на телефонния им разговор Стефани му беше разказала достатъчно за начина, по който Пау Уън беше манипулирал Касиопея преди два дни. Малоун веднага усети, че и сега се опитва да направи същото.

— Защо искате да отидете в Китай? — попита той. — Доколкото ми е известно, вие сте избягали от там преди десетилетия.

— А вас какво ви интересува?

— Аз съм вашият туроператор. Онзи, който ще ви купи билета в зависимост от впечатлението, което му направите.

— Предстои революция — усмихна се Пау. — Може би дори кървава. Смяната на властта в Китай неизменно се съпровожда от смърт и разруха. Карл Тан е готов на всичко, за да завземе властта.

— А защо се интересува от петрол, добит толкова отдавна? — попита Касиопея.

— Чували ли сте за Цин Шъхуан, наречен Първият император? — изгледа ги последователно Пау.

Малоун знаеше нещичко. Живял двеста години преди Христа и сто години след Александър Велики, обединил седем враждуващи царства в една силна империя, която по-късно бе наречена Китай на негово име. Поставил началото на дълга серия от династии, които управлявали страната чак до двайсети век. Жесток, но умен и проницателен деспот.

— Може ли да ви прочета нещо? — подхвърли Пау.

Никой от двамата не възрази. Малоун искаше да чуе какво има да им каже този човек и беше доволен, че Касиопея е на същото мнение. Пау плесна с ръце и в стаята се появи единият от младите мъже, които бяха наблюдавали срещата на входната врата. В ръцете си държеше поднос, върху който лежаха купчина крехки копринени свитъци. Положи подноса в скута на Пау и мълчаливо се оттегли.

— Това е екземпляр от така наречените „Записки на историка“, или „Шиджи“, както придобиват популярност по-късно. Представлява опит за преглед на световната история от китайска гледна точка чак до смъртта на автора през деветдесета година преди Христа. Първата документирана история на Китай.

— А вие случайно притежавате оригинала и сте готов да ни го покажете? — подхвърли Малоун.

— Вече ви споменах, че очаквах появата на вашата приятелка.

Малоун се усмихна. Този човек наистина си го биваше.

— Създателят на „Шиджи“ е Сима Циен, най-великият историк на династията Хан. Той имал достъп до имперските архиви и много пътувал. Проучвал частни документи, библиотеки, събирал лични спомени. За нещастие на даден етап изгубил благоразположението на императора. Кастрирали го и го хвърлили в затвора, но след известно време го освободили, върнали му службата на дворцов секретар и той успял да довърши труда си.

— Бил е евнух? — вдигна вежди Малоун.

— При това доста влиятелен — кимна Пау. — Ръкописът продължава да се радва на огромен престиж и всеобщо възхищение. И до днес той е единственият най-добър източник за Първия император. Две от всичките сто и трийсет глави са посветени специално на Цин Шъхуан.

— Написани сто години след смъртта му — кимна Малоун.

— Познавате историята много добре — похвали го Пау.

— Просто притежавам памет за детайлите — почука се по главата Малоун.

— И сте прав. Историята действително е написана много време след смъртта на Първия император, но тя е всичко, с което разполагаме. — Пау посочи най-горния лист коприна, потъмнял и покрит с петна, сякаш някой беше разлял чая си върху него. Но подредените в колони йероглифи личаха достатъчно ясно.

— Ще позволите ли да ви прочета нещо?

Погребаха Първия император в планината Ли.

Веднага след възкачването си на трона Цин Шъхуан започна разкопки и мащабно строителство там. А когато подчини цялата империя на своята власт, на площадката бяха изпратени над 700 000 работници.

Те прокопаха три подземни тунела, които впоследствие бяха запълнени с разтопен бронз. Така бяха оформени външният ковчег и макетите на дворците, павилионите и държавните канцеларии, с които бе запълнена огромната гробница.

Отдалеч бяха докарани уникални инструменти, скъпоценни камъни и редки предмети. Опитни майстори получиха задачата да изработят специални арбалети, които да посрещнат и накажат със смърт всеки мародер, дръзнал да разкопае гробницата.

С помощта на живак се изработи макет на всичките сто реки в страната, включително Жълтата и Яндзъ и огромното море, а водата се движеше с помощта на специални машини. Над тях пресъздадоха всички небесни съзвездия, а също така и Земята отдолу.

Изобретиха се факли, напоени с петрол, които можеха да горят продължително време. Бездетните наложници получиха заповед да последват императора в смъртта му, работниците и строителите — също. Никой не трябваше да излезе жив на повърхността.

После могилата бе старателно залесена, за да прилича на планина.

— Нито един владетел преди или след Цин Шъхуан не е строил мемориал с такива огромни мащаби — вдигна глава Пау Уън. — В него е имало всичко — градини, затворени площади, портали, стражеви кули и просторни дворци. Включително и цяла армия от теракотени воини, подредени в бойна формация и сякаш готови да влязат в битка за своя император. Общата обиколка на комплекса надвишава дванайсет километра.

— Какъв е смисълът на всичко това? — нетърпеливо се обади Касиопея. — Спомена за факлите, които са били в състояние да горят дълго време…

— Могилата съществува и до днес, намира се само на километър от Музея на теракотените воини. Висока е едва петдесет метра, останалата част е изчезнала от ерозията. Но под нея се намира гробницата на Цин Шъхуан.

— Която китайските власти не позволяват да бъде разкопана — кимна Малоун. — В пресата прочетох, че тя е пълна с живак. Използвали са го за макет на реките и океаните, изработен в пода на гробницата. Пробите отпреди няколко години потвърждават високото съдържание на живак в почвата.

— За живака сте прав — кимна Пау. — А аз бях този, който преди много време написа доклада, довел до забрана на разкопките.

След тези думи той стана и се приближи към един от копринените гоблени на стената, изобразяващ достолепен мъж, облечен в дълга роба.

— Това е единственият портрет на Цин Шъхуан, оцелял до наши дни. За съжаление е бил създаден векове след смъртта му и няма доказателства за неговата достоверност. Безспорни от историческа гледна точка са само описанията на Цин, направени от един от близките му съветници: Нос като жилото на стършел, големи очи, които не изпускат нищо. Тесни като на птица гърди, глас на чакал. Той е безмилостен, със сърце на тигър или вълк.

— С какво ни помага всичко това? — попита Малоун.

Сбръчканото лице на Пау Уън омекна от задоволство.

— Аз съм влизал в гробницата на Цин Шъхуан — обяви той.