Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (9)

8.

18 декември, 19:45

Сан Франциско, Калифорния

„Поне ресторантът е празен.“

Ерин въздъхна с облекчение, когато седна с Кристиан и Джордан в малкото позанемарено заведение в Хейт-Ашбъри. Бяха оставили Нейт при апартамента му в кампуса в Станфорд, след което потърсиха анонимността на Сан Франциско и стигнаха по обиколни пътища до този ресторант.

Тя взе менюто — не че беше гладна, просто искаше да намери някаква работа на ръцете си. Отново усещаше глока си в кобура на глезена. Носеше колта на Джордан в дълбокия джоб на зимното си яке. Благодарение на тежестта на двете оръжия се чувстваше доста по-сигурна.

Огледа черно-белите рисунки на черепи и цветя по стените. Единственият намек за приближаващата Коледа бяха парцаливите коледни звезди, украсяващи всяка маса.

Джордан хвана дясната й ръка с лявата си. Изглеждаше добре дори на рязката неприятна светлина на лампите. По едната му буза имаше кал. Ерин взе салфетката си и я избърса. Пръстите й се задържаха върху кожата му.

Той й се усмихна многозначително.

Седящият срещу тях Кристиан се прокашля.

Джордан го погледна и без да пуска ръката й, каза:

— Бива я тая дупка. Да не би да си киснал тук през шейсетте?

Ерин се опита да скрие усмивката си зад менюто и видя, че предлаганата храна е изцяло вегетарианска.

„На Джордан страшно ще му хареса.“

— Тук наистина беше много по-приятно през шейсетте — отвърна Кристиан, разкривайки мъничко от собственото си минало й от някогашния си живот в града. — По онова време направо не можеше да се диша от дима от трева и пачули. Но онова, което не се е променило, е презрението на заведението към властите. Готов съм да заложа живота си, че тук няма никакви охранителни камери или електронни проследяващи устройства. Колкото по-малко любопитни очи и уши, толкова по-добре.

Ерин оцени по достойнство параноята на сангвиниста, особено след нападението.

— Наистина ли се тревожите, че в ордена ви има къртица? — попита Джордан.

— Някой е знаел, че Ерин ще е сама в онова ранчо. Така че засега е най-добре да сме предпазливи. Поне докато стигнем в Рим.

— Прав сте — каза Ерин. — Какво имахте предвид обаче с онова, че само аз мога да открия Рун?

По пътя към ресторанта Кристиан беше отказал да говори. Дори сега първо се огледа, а после се наведе напред и каза:

— Чух от сержант Стоун, че Рун се е хранил от вас по време на битката под „Свети Петър“. Вярно ли е?

Ерин пусна ръката на Джордан и се загледа в салфетката в скута си, за да не може той да види изражението й, когато си помисли за близостта, която бе споделила с Рун. Спомни си как острите зъби потъват в плътта й, спомни си болката и блаженството и как устните му изгаряха кожата й, как езикът му разширяваше раните, за да пие до насита.

— Да — промълви тя. — Но се налагаше. Само така можеше да настигне вълка и Батори Дарабонт. Без действията ни Кървавото евангелие щеше да бъде изгубено.

Джордан понечи да я прегърне, но тя се отдръпна. Той я погледна изненадано. Тя не искаше да го наранява, но точно в момента не можеше да понесе някой да я докосва.

— Не осъждам действията на Рун — каза Кристиан. — Положението е било необичайно. Не е нужно да ми обяснявате. Искам да разбера какво се случи с вас след това.

— Какво искате да кажете?

— Имате ли видения? Усещания, които не можете да обясните?

Тя затвори очи. Заля я облекчение. Значи пристъпите й може би имаха обяснение.

„В крайна сметка не полудявам.“

Кристиан несъмнено бе забелязал реакцията й.

— Имали сте видения. Слава богу.

— Някой все пак ще ми обясни ли за какво става дума? — попита Джордан.

Ерин си помисли, че бе трябвало да му каже за пристъпите. Но не искаше да мисли за тях, още по-малко да споделя.

Кристиан обясни и на двамата:

— Когато стригой се храни от някого и жертвата остане жива, което се случва доста рядко, кръвта образува връзка между двамата. И връзката продължава, докато стригоят не се нахрани отново и не заличи връзката с новата кръв.

На Джордан като че ли му призля.

В този момент се появи млад сервитьор с руси растафариански плитки, бележник в ръка и молив зад ухото. Поръчаха си кафе и му махнаха да се разкара.

Ерин го изчака да се отдалечи и каза:

— Но онова, което изживявам, е безсмислено. Тъмнина. Пълен мрак. Изпитвам клаустрофобичното чувство, че съм в капан. Сякаш съм затворена в някакъв саркофаг или ковчег.

— Като в Масада ли? — попита Джордан.

Тя хвана ръката му и с благодарност усети топлината на дланта му. Жестът й донякъде бе извинение, че преди малко го бе отблъснала.

— Точно това си помислих и аз. Че е пристъп на паника. Реших, че виденията са спомени за онзи момент, когато бяхме затворени в онази древна крипта. Но някои неща във виденията ми ми се сториха странни. Затворът ми беше студен, а имах чувството, че лежа в киселина. Тя се просмукваше през дрехите и изгаряше кожата ми. И най-странното е, че всичко миришеше на вино.

— Вино ли? — изненада се Кристиан и се поизправи.

Тя кимна.

— Ако по време на виденията се свързвате с Рун, може да е осветено вино, което изгаря. — Кристиан я фиксира със зелените си очи. — Имате ли представа къде може да се намира този затвор? Чувахте ли нещо?

Тя бавно поклати глава. Опита се да се сети за повече подробности, но не успя.

— Съжалявам.

Помнеше единствено болката. Усещаше, че онова, което изпитва, е нищо в сравнение с болката, преживявана от Рун. От колко време беше затворен там? Кристиан беше казал, че Рун е изчезнал малко след битката. А тя бе преди два месеца. Тази мисъл не й даваше покой.

Друга мисъл я накара да потръпне.

— Кристиан, с всяко видение се чувствам по-слаба, с по-натежали крайници. Последния път едва успях да повдигна ръце.

Изражението на Кристиан потвърди най-лошите й страхове.

Това най-вероятно означаваше, че Рун умира.

Кристиан се пресегна и докосна ръката й в опит да я успокои.

— Най-добрият план е да стигнем до Рим. Кардинал Бернар знае повече от мен за този вид връзка. Била е по-често срещана в ранните години на Църквата.

Чартърният им самолет трябваше да излети след два часа.

— И ако намерим Рун, какво ще правим? — попита Ерин.

Страхуваше се, че ще я зарежат отново, ще я разкарат, както бяха направили миналия път.

— След това ще започнем да търсим Първия ангел — каза Кристиан.

„Първият ангел.“

Знаеше много добре пророчеството, свързано с митичната фигура. Спомни си думите от първата страница на Кървавото евангелие; думи, написани от самия Христос, предсказание за предстояща война — и как тя може да бъде предотвратена.

„Предстои голяма война на Небето. За да победят силите на доброто, от това евангелие, написано със собствената ми кръв, трябва да се изкове оръжие. Тримата от пророчеството трябва да занесат книгата при Първия ангел за неговата благословия. Само така те могат да осигурят спасението на света.“

— Вече няма време за чакане — настоятелно рече Кристиан. — Особено след като някой е предприел действия срещу вас, Ерин. Явно знаят колко сте ценна.

— Ценна? — Каза го с горчиво подигравателен тон.

— Според пророчеството тримата трябва да занесат книгата при Първия ангел. Рицарят на Христа, Воинът на Човека и Жената на Познанието. Вие и Джордан сте последните двама. Рун е първият.

— Но нали стана ясно, че аз не съм Жената на Познанието. — Ерин се постара да запази гласа си спокоен, докато изричаше следващите думи. — Сигурна съм, че я убих.

Джордан стисна ръката й. Ерин беше застреляла Батори Дарабонт в тунелите под Рим. Не само че беше отнела живота й, но фамилията Батори отдавна бе смятала, че е истинският род, от който ще се появи Жената на Познанието. Куршумът на Ерин бе сложил край на този род с убийството на последния му жив представител.

— Дарабонт наистина е мъртва, а заедно с нея умря и прокълнатият й род. — Кристиан въздъхна и сви рамене. — И се получава, че вие сте най-доброто, с което разполагаме, доктор Ерин Грейнджър. Какъв е смисълът да умуваме със закъснение?

Кафето най-сетне пристигна.

След като сервитьорът се махна, Джордан отпи глътка, намръщи се, понеже се опари, и кимна към Кристиан.

— Съгласен съм с него. Да идем да намерим оня ангелски пич.

Сякаш щеше да е така лесно.

Никой нямаше ни най-малка представа кой е Първият ангел.