Рьоне Госини
Щуротиите на малкия Никола` (7)

Бинокълът

Жоашен пристигна в училище днес с един бинокъл.

— Помагах на майка ми да подрежда мазето вчера — обясни ни той — и го открих в един сандък. Майка ми каза, че баща ми й го купил, за да ходят на театър и на футболен мач, обаче, понеже купил и телевизор веднага след това, почти никога не били си служили с него.

— И майка ти разреши да донесеш бинокъла в училище? — попитах аз, понеже знам, че родителите много-много не обичат да разнасяме неща в училище.

— А, не — рече Жоашен. — Ама понеже ще го върна вкъщи на обяд, майка ми няма да се усети и няма да станат разправии.

— Ама какво се прави на театър и на футболен мач с бинокъл? — попита Клотер, който е добро приятелче, но никога не знае нищо, ама нищичко.

— Ей че си тъп — възкликна Жоашен, — бинокълът служи да виждаш съвсем отблизо неща, дето са много далече!

— Да бе — потвърди Мексан. — Гледах един филм с военни кораби веднъж и капитанът гледаше през бинокъла си и виждаше вражеските кораби, и, бум, бум, бум, ги потапяше, а на един от вражеските кораби капитанът му беше приятел, не бяха се виждали от сума ти време, и той бе спасен от капитана на кораба, на когото беше бинокълът, обаче онзи не искаше да се ръкува с него, понеже не му хареса, дето другият му потопи кораба, и разправяше, че щели да станат пак приятели чак след края на войната, обаче станаха приятели преди това, понеже кораба го потопиха и другият капитан спаси капитана, на когото беше бинокълът.

— Също и на театър и на футболен мач — заяви Жоашен.

— Аха, така значи — каза Клотер.

Аз обаче си го знам Клотер. Стана ми ясно, че нищо не е разбрал.

— Ще ми го дадеш ли? — закрещяхме всички.

— Да — рече Жоашен, — обаче внимавайте да не ви види Бульона, че иначе ще конфискува бинокъла и ще станат разправии у дома.

Бульона ни е възпитател; това не му е истинското име и той е като нашите родители — не обича да носим разни неща в училище.

Жоашен ни показа какво се прави, та да виждаш ясно през бинокъла: трябва да се завърти едно колелце и отначало се вижда мътно, а после е жестоко, вижда се чак другият край на двора, все едно е съвсем наблизо. Йод ни разсмя, като се опитваше едновременно да върви и да гледа през бинокъла. Всички опитахме и е много трудно, понеже все ти се струва, че ще се блъснеш в разни там, дето са много далеч.

— Внимавайте с Бульона — каза Жоашен, адски притеснен.

— Няма страшно — каза Жофроа, у когото беше бинокълът, — съвсем ясно го виждам и не гледа насам.

— Върхът — обади се Рюфюс. — С бинокъла на Жоашен може да шпионираме Бульона, без той да ни вижда, и така да сме спокойни през междучасията!

Ние всички решихме, че хрумването е страхотно, а Жоашен заяви, че бинокълът ще е адски полезен на бандата, като се бием с неприятели, понеже ще виждаме какво правят много отдалеч.

— Като на военните кораби ли? — попита Клотер.

— Точно тъй — каза Жоашен. — А може и някое от приятелчетата в бандата да прави знаци отдалеч и ние ще знаем какво става. Я сега да потренираме.

Това също беше страхотно хрумване и ние накарахме Клотер да иде в другия край на двора и да ни прави знаци, та да видим дали се вижда ясно.

— Какви знаци? — попита Клотер.

— Абе какви да е — отвърна Жоашен. — Ще ръкомахаш, ще си кривиш лицето…

Само дето Клотер не щеше да иде, понеже разправяше, че и той искал да погледне през бинокъла, пък Йод му рече, че ако не иде, ще го перне по носа, понеже, щом си част от бандата, нямаш право да не тренираш срещу неприятели, и ако Клотер не иде, ще е пъзльо и предател. И Клотер отиде.

Като стигна в другия край на двора, Клотер се обърна към нас и взе да прави сума ти жестове, Жоашен пък гледаше през бинокъла и се хилеше, после и аз погледнах и наистина си беше весело да видиш Клотер, който правеше сума ти маймунджилъци, като си кривеше очите и се плезеше, и аз имах чувството, че с ръка мога да му пипна лицето.

После видях изневиделица Бульона току до Клотер и бързо-бързо върнах бинокъла на Жоашен.

За щастие обаче в другия край на двора Бульона не ни гледаше и след като си поприказва с Клотер, си тръгна, клатейки сума ти пъти глава. И Клотер тичешком дойде при нас.

— Попита ме дали съм откачен — каза ни Клотер, — че тъй си кривя лицето самичък.

— А ти обясни ли му защо си го кривиш? — попита Йод.

— Не, господинчо — отвърна Клотер. — Аз не съм нито пъзльо, нито предател!

Тогава Алсест, който не беше виждал все още Клотер през бинокъла, понеже дояждаше една кифла, си избърса ръцете и каза на Клотер да се върне пак да прави знаци в дъното на двора. Клотер обаче отказа, рече, че му е писнало, бил негов ред да гледа и наш да даваме знаци, и ако не идем, сме били всичките пъзльовци и предатели. Тогава, понеже той си беше прав, Жоашен му отстъпи бинокъла и ние всичките отидохме в дъното на двора и взехме да правим сума ти знаци на Клотер, а после чухме дебелия глас на Бульона:

— Абе вие няма ли да престанете? Хванах вече един да се прави на палячо на същото това място, а сега всички ми се правите на такива! Я ме погледнете хубаво в очите! Не знам какво кроите, но ви предупреждавам: държа ви под око, юнаци!

При това положение се върнахме при Клотер и Клотер ни каза, че открил един страхотен номер: нещо се объркал и погледнал откъм дебелия край на бинокъла. А пък оттам нещата се виждали много отдалечени и съвсем мънички.

— Абе ти майтапиш ли се? — попита Рюфюс.

— Не — рече Жоашен, — истина е… Я си ми върни бинокъла, Клотер… Хубаво… Тъй, сега ви виждам далеч, далеч и съвсем мънички… Точно толкова мънички и толкова далеч, колкото и Бульона зад вас…

Ние много се надяваме Бульона да върне бинокъла на Жоашен на излизане. Първо на първо, защото Жоашен е приятелче и не искаме да си има разправии вкъщи, а и защото следващото междучасие Бульона през цялото време ни дебна с бинокъла.

И почти всички сме наказани!