Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (93)

91.

Монтроуз стана от стола си. Огромното напрежение, на което бе подложен, си личеше от начина, по който стискаше челюстите си. Почти чувах как си напомня, че той е великият Бил Монтроуз.

— Съществува ли такова нещо като справедлив съдебен процес при несправедливи условия? — попита той. — Разбира се, че не. Но нашите похитители искат да ви накарат да вярвате в това. „Знам, че това не е точно приетата законова процедура — ответниците да бъдат измъквани посред нощ от колите им е помощта на пистолет, обявява господин Мълън, повдигайки извинително рамене. Но ни дайте шанс, ние сме просто обикновени хора като вас. Бяхме принудени да извършим това, защото системата е нечестна, системата се е провалила“. Но правосъдието не работи по този начин. Със сигурност конституцията и законите на нашата страна не предполагат такъв фарс. — Монтроуз трепна, сякаш усети заплахата за конституцията като физически удар. — Правосъдието — продължи той — не означава да си малко по-справедлив, отколкото са ти очакванията. То означава да си справедлив. И точка. А как е възможно да има справедлив процес, в който обвинението напада из засада защитата с помощта на изненадващ свидетел като Джейн Дейвис?

Бях се наслушал на неговата реторика. Ако Маклин смята да разреши произнасянето на речи в съда, аз също бих дръпнал една.

— Всички в тази стая разбират вашето отчаяние — казах аз, надигайки се от стола си. — Всичките без изключение бяхме в съдебната зала миналото лято, когато доктор Дейвис, след като е била тероризирана и заплашвана предната нощ, бе принудена да заяви, че според нея смъртта на брат ми се дължи на нещастен случай. Също както и вие сега, младият обвинител Надя Алпър беше така слисана от това изявление, че се оказа неподготвена за кръстосан разпит. Но макар че тактиката, пред която сте изправен днес, е почти идентична на тактиката, пред която тя беше изправена тогава, има една основна разлика — казах аз и усетих как лицето ми пламна. — В хода на съдебното разследване обвинението беше атакувано в гръб с една откровена лъжа. А вие сте атакуван „из засада“ с истината, която сигурно сте знаели през цялото време. Много ви се нрави да разправяте каква пародия е този процес, господин Монтроуз. Онова, което наистина ви смущава, е, че в същината си той е напълно справедлив. След като неуморно сте защитавали богатите и могъщите в продължение на цели двайсет и пет години, дотам сте се деформирали професионално, че ви обижда всяко нещо, което дори само отдалеч прилича на честно съревнование. Съветвам ви да го преодолеете.

— Добре, това е достатъчно — най-накрая каза Мак от мястото си. — Съдът се разпуска до утре сутринта.