Филипа Грегъри
Проклятието на краля (86)

Дворецът Ричмънд, западно от Лондон
Лятото на 1531 г.

Лейди Маргарет Дъглас, племенницата на краля, дъщеря на неговата сестра, шотландската кралица, получава заповед да ни напусне, макар че тя и принцесата са станали най-верни приятелки. Няма да бъде изпратена при майка си, а ще постъпи на служба в двора, за да обслужва онази жена Болейн, като че ли тя е кралица.

Тя се вълнува при мисълта, че ще бъде в двора, надява се, че смуглата й красота ще замайва главите на мъжете; брюнетките са на мода, черната коса и маслинената кожа на онази жена Болейн са предмет на възхищение. Но й е омразна мисълта да служи на жена с неблагороден произход: вкопчва се в принцеса Мери и ме прегръща здраво, преди да се качи в кралската баржа, която идва да я отведе.

— Не знам защо не мога да остана с вас! — възкликва тя.

Вдигам ръка за сбогом. Аз също не знам.

* * *

Трябва да подготвям лятна сватба, и отклонявам вниманието си от страховете си за принцесата, за да напиша договорите и да се споразумея за условията със същата радост, с която бера цветята, за да плета гирлянди за булките. Моята внучка, Катерина, най-голямата дъщеря на Монтагю, е едва десетгодишна, но аз се радвам, че съм й намерила Франсис Хейстингс. Сестра й Уинифред е сгодена за брат му Томас Хейстингс, така че състоянията ни са стабилно и сигурно свързани с едно издигащо се семейство; бащата на момчетата, мой сродник, току-що е удостоен с графска титла. Провеждаме хубава годежна церемония и сватбено пиршество за двете малки момичета, а принцеса Мери се усмихва, когато двете двойки се задават по пътеката към олтара, хванати за ръце, сякаш тя е тяхната по-голяма сестра и се гордее с тях не по-малко от мен.