Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (74)

51.

Както при всяко раздаване на автографи, групата привлече тълпи. Медиите не преставаха да публикуват материали, но те не бяха дали още нито едно интервю, откакто пристигнаха в Лондон. Тими си мечтаеше за своята статия. Всичко опираше до това да разбере къде се намират музикантите през деня и тогава се шмугна с феновете в големия магазин. Имаше хора от всички възрасти. Имаше такива, които разказваха за всеки концерт, на който са били. На различни дати. В различни страни. През различни години. В разговорите им се долавяше нещо чаровно и поразително. Бяха златна мина за подробности. Тими попадна на четири Патси, без да се оглежда. Но нито една не беше Патси, която искаше да види. Все пак мерна червената й буйна коса. Роклята без презрамки. Татуираните рамене. Но главно смехът й го обгърна. Звънтеше също както тя искреше. Едно девойче от дясната му страна го помоли да направи снимка, тъй като Тими бил по-висок.

— На колко години си? — попита той, като й върна мобилния телефон.

— На осемнайсет.

Младият мъж погледна право в очите лъжкинята.

— Не ми се вярва.

— Не е твоя работа.

— Само не качвай снимката във „Фейсбук“.

— Майка ми не разбира нищо от компютри.

— Един съвет, не взимай за чиста истина всичко, което говорят майките.

Хлапачката се захили и Тими неочаквано се озова точно пред Кайл. Подаде своя диск за автограф, благодари и плъзна служебната си визитна картичка.

— Ще се радвам много, ако ми дадете интервю.

Стив отговори, че в момента Кайл не дава интервюта. Ангажиментите им не позволяват да…

Кайл погледна машинално картичката. „Тим Бентън“. Напоследък той се съмняваше помни ли добре места и дати, но паметта му за бележки, имена и образи беше ясна. Корин се е казвала Бентън, преди да се омъжи за кретена. Вдигна глава. Сърцето му се разтуптя. Младият мъж с червена спортна риза вече беше изтласкан. Надигна се и го забеляза как се отдалечава. Без да се замисли, Кайл го задържа:

— Моля ви, случайно да сте роднина на Корин Бентън? Всъщност Корин Браниган.

— Тя ми е сестра — отговори Тими, без да скрие усмивката си.

— Ще имате вашето интервю.

— Ексклузивно.

— Ексклузивно — потвърди Кайл. — Ще ви се обадя утре.

На другия ден сутринта се обади на Тими. Определиха си среща и интервюто стана факт. Музикантът се досети да убеди другите, че ще бъде много уместно да се съгласи да бъде интервюиран. Премълча, че Тим Бентън е чичо на детето, което удари с колата. И без да му трепне окото, излъга, че младият журналист е приятел на негов приятел и че очаква този репортаж да му отвори врати.

— Късметът ще му се усмихне, а?

И тримата одобриха без проблеми. Бяха успели и знаеха, че късметът е щафета. И какво прави човек в една щафета?

— Съсредоточава се в протегнатата ръка.

Тими се държа самоуверено, очарователно и приятелски. Обеща на Кайл, че няма да спомене пред никого за инцидента и че случаят „ще остане в семейството“. Изразът се хареса на музиканта. Когато го придружи до асансьора на хотела, журналистът не се стърпя и каза, че има поздрави от сестра му.

— Така ли? — смути се Кайл.

— Корин беше за няколко дни в Лондон със съпруга си и децата. Струва ми се, че пристигнахте едновременно с тях. Не е ли странно?

На свой ред Кайл не можа да сдържи усмивката си и се сети за русата коса, която зърна на летището. „Животът…“ — помисли си с чувство, което го прободе в сърцето като стрела. Погледна Тими право в очите и му поръча да предаде и неговите поздрави.

— Тайно — подчерта.

— Ах! И вие сте усетили, че съпругът й е малко ревнив.

— Малко! — повтори Кайл, като не знаеше какво друго да прибави, без да се покаже груб и невъзпитан.

И Тими постъпи по същия начин и продължи:

— Ако бяхте видели откъде идва, ще си кажете, че Корин е голяма късметлийка. Единайсет момчета и едно момиче. Няма да крия, че моите родители я експлоатираха докрай.

— Разбирам.

— Освен това каквато е красива… Нали разбирате…

— Да — отговори Кайл, като си мислеше, че понякога, дори ако човек е чувствителен, не вижда проблема, просто защото е вън от понятията ни за „нормално“ в живота.

После от дъното на коридора долетя оглушителен вик:

— Кайл! Телефона! — извика Патси. — Джееейн…

Кайл намигна съучастнически на Тими и обясни:

— А това е моята сестра.

Журналистът го потупа по рамото, преди да влезе в асансьора. Беше много доволен. Кайл също беше доволен. Интервюто се получи и имаше номера на Тими. „За какво ми е? — попита съвестта си. — За да прибавя още едно паве по пътя на доказателствата!“

Другите изобщо не разбраха кой е Тими. Каква полза? „Животът…“ — помисли си отново Кайл, представяйки си меката коса на Корин. Тоновете, които бе почувствал.