Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (32)

Тридесет и първа глава
Подземните води

Арфистът — постоянен спътник на краля, свиреше и пееше току-що съчинена балада. В нея се разказваше за принцесата, за таласъмите, за смелостта на Кърди. Изведнъж музикантът замълча с вперени към една от вратите на залата очи. Кралят и останалите гости също се обърнаха натам. В следващия миг през отворената врата влезе принцеса Айрини. Тръгна право към баща си с леко вдигната дясна ръка; показалецът й, както баща й и Кърди се досетиха, се движеше по невидимата нишка. Кралят я сложи на коляното си и тя му прошепна:

— Татко крал, чуваш ли шума?

— Нищо не чувам.

— Слушай! — настоя тя и вдигна пръстчето си.

Кралят се заслуша, всички се смълчаха и също напрегнаха слух, а арфистът държеше арфата в ръце и пръстите му почиваха върху струните.

— Чувам някакъв шум — обяви кралят накрая. — Прилича на далечен тътен. Приближава се. Какво ли е?

Всички вече уловиха бумтенето и бяха готови да скочат на крака, но останаха приковани по местата си. Шумът бързо приближаваше.

— Какво ли е? — повтори кралят.

— Според мен нова буря се задава от планината — обади се сър Уолтър.

Кърди бе сложил ухо на земята и още при първите думи на краля се изправи и пристъпи напред:

— Ваше Величество, мисля, че знам какво е. Нямам време за обяснения, опасявам се да не стане прекалено късно за някои от нас, но бихте ли разпоредили всички да напуснат къщата незабавно?

Кралят, най-умният мъж в кралството, знаеше, че понякога първо трябва да се действа, а после да се задават въпроси. Той вярваше на Кърди. Стана веднага, като държеше Айрини на ръце.

— Всички мъже и жени да ме последват — заповяда той и излезе в тъмнината.

Преди да стигнат до портата, шумът прерасна в страхотен тътен, а земята под краката им затрепери. Преди да излезе и последният човек, от вратата на залата се плисна огромна маса мътна вода, която почти ги помете. Все пак успяха да излязат през портата и се отправиха към планината, а водата потече към долината.

Кърди остави краля и принцесата да се погрижат за майка му, когато пороят ги застигна. Двамата с баща му я бяха подхванали от двете страни и измъкнали на безопасно и сухо място.

Кралят се отдръпна от пътя на водата, изкачи се малко по склона и спря с принцесата на ръце, загледан учудено в разбушувалата се стихия, която вилнееше свирепо в нощта. Кърди се присъедини към тях.

— Е, Кърди? — попита кралят. — Какво е това? Очакваше ли подобно нещо?

— Да, Ваше Величество — и Кърди разказа за втория план на таласъмите. Те смятали, ако не успеят да отвлекат кралската дъщеря, да наводнят мината и да удавят миньорите. После обясни какво бяха направили миньорите, за да осуетят подлите кроежи. Таласъмите бяха освободили всички подводни потоци и водоеми, очаквайки водата да залее мината, разположена по-ниско от тяхното царство в планинските недра. Те съвсем не подозираха за солидния градеж в дъното на галерията. И водата си бе проправила път през тунела, прокопан от таласъмите към къщата на краля. Младият миньор не бе предвидил подобна вероятност, докато не долепи ухо до пода в залата.

Какво да сторят? Къщата изглежда щеше да се срути всеки момент, а водният поток набъбваше с всяка минута.

— Трябва незабавно да тръгваме — реши кралят. — Но как ще стигнем до конете?

— Нека опитам аз — предложи Кърди.

— Добре — съгласи се кралят.

Момчето събра стражата, преведе ги през оградата и така стигнаха до конюшнята. Конете бяха подплашени; водата бързо се покачваше — мъжете пристигнаха съвсем навреме. Но нямаше как да ги изведат. Единственият път минаваше през потока, който вече нахлуваше през по-ниските прозорци и вратата. Един мъж можеше да се справи само с един кон. Кърди яхна белия кралски кон и като поведе останалите, ги изведе на безопасна височина.

— Кърди, виж, виж! — възкликна принцеса Айрини, когато той слезе от коня до краля.

Кърди се извърна: високо във въздуха, някъде над главата на кралския кон, като чисто сребро светеше огромно кълбо.

— О! — смая се той. — Това е лампата на баба ти. Трябва да помогнем на жената! Ще отида да я потърся. Къщата може да се срути всеки момент.

— Никаква опасност не грози баба — усмихна се Айрини.

— Кърди, поеми принцесата, докато се кача на коня — разпореди кралят.

Кърди пое принцесата и двамата се загледаха в светещото кълбо. В този момент от него изскочи бяла птица, спусна се с разтворени криле, направи кръг над краля, Кърди и принцесата и отново се стрелна нагоре. Светлината и гълъбът изчезнаха едновременно.

— Ето, Кърди — обади се принцесата, докато момчето я вдигаше, за да я даде на баща й, — баба знае всичко и ни най-малко не се страхува. Обзалагам се, че може да прекоси водата и дори няма да се намокри.

— Но, дете мое — обади се кралят, — ще ти е студено, ако не се облечеш. Кърди, момчето ми, изтичай и вземи някаква дреха за принцесата. Чака ни дълъг път.

Скоро Кърди се върна с голяма кожена наметка в ръце и новината, че потоците влачат мъртви таласъми из къщата. Бяха попаднали в собствения си капан; вместо мината наводниха своето царство и се бяха издавили. Айрини потрепери, но кралят я притисна към гърдите си. После нареди на сър Уолтър:

— Доведи бащата и майката на Кърди.

— Искам — започна той, когато двамата се явиха, — да взема сина ви с мен. Веднага ще бъде включен в личната ми охрана и го очакват нови повишения.

Питър и съпругата му бяха така смаяни, че успяха само да измърморят някакви благодарности. Ала Кърди заяви ясно и високо:

— Моля ви, Ваше Величество, не мога да оставя майка си и баща си.

— Точно така, Кърди — обади се принцесата. — И аз щях да постъпя така.

Кралят погледна доволно принцесата, после Кърди.

— И аз мисля, че си прав, Кърди — обяви той. — Затова няма да настоявам. Но все някога ще имам възможност да направя нещо за теб.

— Ваше Величество, вие вече ми разрешихте да ви служа. Това е достатъчно — отвърна Кърди.

— Кърди — обади се майка му, — защо не отидеш с краля? Ще се справим и без теб.

— Но аз няма да се справя без вас — заяви Кърди. — Кралят е много великодушен, обаче на него няма да съм и наполовина толкова полезен, колкото на вас. Ако обичате, Ваше Величество, да наредите майка ми да получи нова червена фуста! Отдавна щях да й я купя сам, но таласъмите ми попречиха.

— Веднага щом се приберем, двамата с Айрини ще потърсим най-топлата фуста и ще я изпратим по някой от рицарите.

— Точно така, Кърди — обади се принцесата. — А следващото лято ще дойдем да видим как ви стои, майко на Кърди — добави тя. — Нали така, татко крал?

— Да, обич моя. Надявам се — увери я кралят и се обърна към миньорите:

— Ще се погрижите ли за моите прислужници тази нощ? Надявам се, че утре ще могат да се върнат в къщата.

В един глас миньорите изразиха своето гостоприемство.

Кралят разпореди на прислужниците да слушат момчето, ръкува се с Кърди, с баща му и майка му и пое в звездната нощ заедно с принцесата и цялата свита надолу, край излезлия от коритото си поток.