Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (97)

96.

Отпуснах ръце на презрамките на нощницата й, после ги смъкнах до раменете. Не повече. Само за разпалване на апетита. Колийн продължаваше да се усмихва, когато разкопча колана ми и ме съблече. После ме сложи да седна, свали ми обувките и чорапите и ме бутна назад върху леглото си.

— Господи, колко обичам това тяло — каза тя. — Наистина. Бог да ми е на помощ.

Не очаквах точно това, когато позвъних на вратата й, но ето на: бях гол на чаршафите й, щамповани на цветя, и гледах как Колийн измъква фибите от косата си. Тази завеса от уханна черна коприна падна на раменете й, като първо скри, а после откри гърдите й.

Тя се наведе над мен и косата й ме погъделичка по лицето, после ме целуна силно и продължително. Беше великолепно. Колийн се плъзна в леглото и започна да се извива по тялото ми, а хладната й кожа се плъзгаше върху моята, като първо се отдръпваше, а после се притискаше в мен.

Обхванах тесните й хълбоци — усетих убождане от високи токчета под гърба си — и проникнах в нея.

Умът ми се изчисти, а мислите за сън изчезнаха без следа. Сърцето ми се изпълни с любов, любов и благодарност, и екстаз, а после, след около десет минути, с освобождение — и за двамата. Отдръпнах се от тялото на Колийн и потънах в леглото.

Потта започна да съхне по тялото ми и в този момент, колкото и да не ми се вярваше, Колийн се разплака.

В съзнанието ми проблясна разкаяние. Не бях способен на повече разкаяние през този ден, нито капка повече, но това чувство се разтвори, заменено първо от срам, а после от съчувствие към Колийн.

Прегърнах я, докато тя тихо хлипаше на гърдите ми.

— Какво има, Колийн?

Тя отрицателно поклати глава.

— Сладурче, кажи ми какво става. Искам да разбера. Ето ме, слушам те.

Колийн се изтръгна от прегръдките ми. Обувките й изхвърчаха настрани и се удариха в ъгъла. Вратата на банята се отвори и чух шум от вода. Няколко минути по-късно Колийн излезе с дълга нощница и си легна.

— Как се изложих — каза тя.

— Кажи ми. Моля те.

Колийн легна по гръб и се загледа в тавана, а аз отпуснах ръка на корема й.

— Трудно ми е, Джак. Понякога ми става толкова тъжно. Виждам те само в полунощ, при това не всяка вечер. Работя с теб в офиса. А междувременно?

— Съжалявам.

Не можех да й кажа, че нещата ще се променят. Бяхме притиснати до стената и аз нямах друг избор, освен да кажа истината.

— Само това мога да ти дам, Колийн. Не мога да продължа. Не мога да се оженя за теб. Трябва да спрем с това.

— Значи не ме обичаш, нали, Джак?

Въздъхнах. Колийн ме прегърна, докато я галех по косата.

— Обичам те. Но не по този начин, по който имаш нужда.

Стана ми толкова мъчно, колкото и на нея, и трябваше да се измъкна от прегръдките й.

— Остани, Джак. Вече съм добре. Вече е неделя сутрин. Чисто нов ден.

— Трябва да се прибера и да поспя. Днес ще работя… Всеки момент ще гръмне историята с националната футболна лига. Чичо ми разчита на мен. Обещах му.

— Разбирам.

Събрах си дрехите от пода и се облякох на тъмно. Колийн вторачено гледаше в тавана, когато я целунах за довиждане.

— Ти не си лош човек, Джак. Винаги си бил честен с мен. Никога не ме лъжеш. Желая ти хубав ден.