Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уил Роби (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Target, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 19гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan(2019)

Издание:

Автор: Дейвид Балдачи

Заглавие: Мишената

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД", В. Търново

Излязла от печат: 11.06.2015

Редактор: Свилена Господинова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-383-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2038

История

  1. —Добавяне

73

Мин никога не беше чувала за Хелоуин.

Никога не се беше маскирала.

Вероятно по тази причина не разбираше за какво става въпрос въпреки обясненията на Чанг-Ча. Но все пак облече странните дрехи и получи бонбони. В момента се намираха в малко кафене на главната улица, превърнато в арена на детско парти още преди началото на карнавалното шествие.

Мин беше облечена като жаба. Маската скриваше почти цялото й лице, с изключение на устата и очите. Чанг-Ча беше костюмирана като пират. Заведението беше пълно с деца в колоритни одежди.

Отначало Мин изпита ужас от жабешкия костюм и се съгласи да го облече едва след като Чанг-Ча й показа, че става въпрос за напълно безобиден плат и пластмаса.

Семейство Кашън раздаваше бонбони край вратата на кафенето. Зърнала това, Чанг-Ча изпита лека паника, тъй като беше нещо неочаквано, а и охраната беше наблизо.

— Иди да си получиш бонбоните — приведе се над Мин тя. — Аз ей сега ще се върна.

След тези думи се насочи към далечния край на кафенето и изчезна.

Мин объркано се огледа. Жабешката маска покриваше ушите й и тя не разбра какво й се говори. Сърцето й панически се сви от внезапното изчезване на Чанг-Ча. Но тълпата маскирани деца вече я влачеше към президентското семейство край вратата.

Не след дълго се озова в предните редици на дългата опашка от деца и страхът й нарасна. Чанг-Ча не се виждаше никъде, а блъсканицата наоколо ставаше все по-голяма.

В един момент вдигна глава и осъзна, че стои точно пред Томи Кашън, маскиран като Върколака.

— Хубава жаба — подхвърли той и й подаде шепа бонбони.

Обзета от паника, Мин не можа да измисли нищо друго, освен думите, които беше научила от Чанг-Ча.

— Казвам се Мин. На десет години съм. Ще ми помогнете ли?

Томи я изгледа озадачено, а след това пусна бонбоните в кошничката й във формата на тиква.

После Мин каза още нещо, но то не беше на английски.

— Добре ли си? — попита той.

— Казвам се Мин. На десет години съм. Ще ми помогнете ли?

Томи понечи да отвърне нещо, но в същия момент една ръка дръпна Мин встрани, позволявайки на останалите деца да получат бонбони.

Момичето объркано се огледа. В следващия миг видя Чанг-Ча и въздъхна с облекчение.

— Всичко е наред, Мин — каза Чанг-Ча, приклекна пред нея и я прегърна. — Тук съм, всичко е наред, няма страшно.

Напуснаха кафенето и тръгнаха надолу по улицата, надалече от блъсканицата. Не след дълго стигнаха малък тухлен навес. Чанг-Ча беше взела всички предпазни мерки, за да не бъдат засечени от екипа й. Никой от тях не знаеше, че Мин се е маскирала като жаба. Самата Чанг-Ча беше твърдо решена да изпълни задачата си, но едновременно с това и да осигури безопасността на детето. Мин нямаше да умре. Не и от нейната ръка.

— Сега искам да ме слушаш много внимателно — промълви тя.

Момичето кимна и маската й се разклати.

— За известно време ще те оставя сама.

Мин понечи да подскочи, но ръката на Чанг-Ча притисна раменете й.

— Ще бъде за много кратко време — добави тя, а след това махна към полицейския участък оттатък улицата. — Виждаш ли онази къща?

Мин погледна към посочената сграда и кимна.

— Искам да вземеш часовника ми — добави Чанг-Ча, разкопча верижката и й го подаде. — Когато тази стрелкичка стигне до тук, ще отидеш там и ще им кажеш това, на което те научих. Помниш ли го? Можеш ли да го повториш?

— Казвам се Мин. На десет години съм. Ще ми помогнете ли?

— Много добре — усмихна се Чанг-Ча. — Перфектно. Помни, че тази стрелкичка трябва да стигне ей до тук — показа й циферблата тя. — А след това отиваш там.

Стрелката щеше да стигне до посоченото място точно след един час.

— А ти къде ще бъдеш?

— Трябва да свърша някои неща. Но бъди спокойна, тези хора ще се погрижат за теб, докато се върна. Те са добри хора, Мин. Ще ти помогнат.

— Но ти ще се върнеш, нали? — попита с треперещ глас детето.

— Ще се върна, разбира се — отговори с насилена усмивка Чанг-Ча. Моля те да ми простиш тази лъжа, Мин, обади се един глас в нея. И не ме забравяй. Всичко, което искам, е по-добър живот за теб.

Ръчичките на Мин се увиха около шията й. Тя я притисна към себе си и преглътна горчивите сълзи.

— Обичам те, Чанг-Ча.

— И аз те обичам, Мин.

 

 

Петнайсет минути по-късно Чанг-Ча се присъедини към екипа си, заел позиция в близост до мишените.

— Готова ли си, другарко? — пристъпи към нея Джин Санг.

— Разбира се.

— А Мин?

— Оставих я във вилата. Изпи си млякото и… вече спи.

— В такъв случай да изпълним великата си мисия! — обяви с широка усмивка Джин Санг. — За славата, Чанг-Ча!

— За славата — глухо повтори тя.

* * *

Участниците в шествието вече се събираха на главната улица. Празнично украсени автомобили и мотоциклети, училищен оркестър, десетки, маскирани като зомбита, тълпи от пъстро облечени хора, дошли да отпразнуват Хелоуин.

От страничната уличка се появи голям китайски дракон, придвижван от дузина крака, обути в гуменки.

 

 

— Готови ли сме да тръгваме за кметството, Сам? — попита Елинор Кашън началника на охраната си.

Агентът подхвърли няколко думи в микрофончето си и вдигна палец.

— Готови сме, госпожо. Ще влезем през страничния вход. Две минути пеша, после наляво и нагоре по стълбите.

Сам и един от колегите му застанаха от двете страни на президентското семейство и ги поведоха към площада. Преди това агентът се обърна и вдигна ръка към Роби и Рийл. Те кимнаха и заеха позиция непосредствено зад охраняваните лица.

Клеър носеше дълга и пухкава руса перука, пристегната с цветна лента, и тесни джинси. Обърна се към Роби, който беше отказал да се маскира.

— Ще познаеш ли коя съм?

Той само поклати глава, но Рийл, която също беше отказала да се маскира като злата орисница, прояви видим интерес.

— Стави Никс — тържествено обяви момичето. — Солистка на някаква банда отпреди много години.

Някаквата банда е „Флийтуд Мак“ — уточни Рийл.

— Да. Били са доста известни.

— Мислех, че ще бъдеш героиня от стар телевизионен сериал — може би чак от началото на двайсет и първи век — подхвърли Роби.

— Имах такива намерения, но не открих нищо подходящо. От мама научих за тази Стиви и тя ми даде руса перука.

— Браво на мама — рече Рийл.

Семейството пое към кметството, заобиколено от агенти на Сикрет Сървис и полицаи. Слънцето залязваше, небето придобиваше огнен цвят, а вятърът се усилваше, предвещавайки скорошен дъжд за ужас на организаторите на празника.