Метаданни
Данни
- Серия
- Изобилие (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Take Back Plenty, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,2 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, форматиране и начална корекция
- NomaD(2020 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2020 г.)
Издание:
Автор: Колин Грийнланд
Заглавие: Всичко от начало
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 1999
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Вихра Манова
ISBN: 954-585-070-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1024
История
- —Добавяне
9.
Внезапно в небето разцъфна бял пламък, като хризантема върху кадифе, после стана тъмночервен. Сини магнезиеви проблясъци се заизвиваха нагоре в ледената нощ. Сигнални ракети хвърлиха алена светлина над веселящите се тълпи. Покрай канала обикаляха дребни фигурки с огнени жезли, прескачаха от кораб на кораб и сенките им се протягаха по фасадите на сградите от отсрещния бряг. Стъклото приглушаваше воя на клаксоните и пиянските крясъци долу.
Табита Джут леко се олюляваше до прозореца в апартамента на Марко Мец и наблюдаваше останките от карнавала в Скиапарели. Никога ли нямаше да се разотидат по домовете си?
Тя докосна силовото поле, което не позволяваше на студа да проникне вътре. То ухапа показалеца й с тъпи зъби. Прозорецът беше френски, генераторите на поле бяха невидими и безшумни. Свиреше музика. Табита се опита да се облегне на полето.
— Недей — предупреди я Марко. — Едва си, дошла.
Той се приближи и застана зад нея, постави ръка на рамото й, прегърна я през кръста и зарови лице в шията й.
Табита се завъртя в ръцете му и целуна пълните му устни, притисна се към здравото му тяло.
Марко я целуна по бузата и прошепна в ухото й:
— Навярно би трябвало да си свалиш палтото.
— Навярно — отвърна тя. Чувстваше се смазана. Като че ли всичко шеметно летеше напред и все пак тя леко прескачаше от миг на миг, като ригелиански силф. Всичко изглеждаше лъскаво, сякаш бе покрито със сребро. Табита изтупа звездния прах от краката си и протегна ръце към прелестния мъж пред нея, но той беше практичен и й взимаше чантата, ах, чантата!
— Просто ще я оставим тук — каза Марко и я отнесе на маса, която представляваше дълга ниска плоча от нещо прозрачно. — Между другото, какво носиш вътре? Да не тренираш вдигане на тежести?
— Събирам разни неща. От пътуванията си. Разни странни неща — отвърна Табита и погледна към него. Беше съвсем близо и не можеше да го фокусира. Започна да разкопчава блузата му. Той носеше термофланелка, тя изгуби търпение, вдигна я нагоре и наведе глава, за да целуне широките му кафяви гърди.
— Не ти вярвам — заяви Табита.
Усети, че Марко се напряга.
— Моля? — попита той. — Какво означава това?
— Аз пилотирам баржа — поясни тя. — Срещам много мъже. И много жени. Но ти, ти си междупланетен артист… — Произнесе го много внимателно, ставаше все по-трудно да говори ясно, езикът постоянно й се пречкаше. — Ти — продължи Табита, като прокарваше пръсти през гъстите косми на гърдите му, — ти, това място… — и искаш да ме наемеш!
Марко се отпусна.
— А ти — нежно я целуна той, — си смазана от умора.
— Окончателно смазана — потвърди Табита. — Окончателно. Пи ли от онова?
— От кое?
— От онова там на купона.
Марко се подсмихна.
— Онова там на купона — повтори той. — Мисля, че пийнах малко от онова там.
— Беше дрога — каза Табита. — Качествена стока. — Тя запремигва към него. — Наистина. — Навярно не й вярваше.
Протегна ръце към него. Дланта й премина през живачната суспензия, както „Алис“ навлизаше в изкривеното пространство, гладка, лъскава и искряща по цялата си дължина. Вече си бе свалил фланелката. Табита се зае с колана му. Токата беше модерна и сложна, но се стопи в ръцете й.
В ъгъла зад него зърна нещо високо, тънко и сребристо. Реши, че е антена, после разбра, че е стойка за птица.
— Къде е приятелчето ти? — попита тя.
— Тал ли? Тук някъде. Предполагам, че е сметнал за най-подходящо да ни остави насаме.
Кой знае защо това й се стори извънредно смешно. Тактичен папагал! Табита се запревива от смях. Смехът се заизлива от устата й като огледални мехурчета течен кислород и литна към пъстроцветните стени, искрящия таван, вълшебния мъж с тези прекрасни топли кафяви очи. Тя го обливаше с удоволствие, дали можеше да го разбере? Стори й се важно да му го каже.
— Когато те видях — започна Табита, — бях бясна. Знаеш ли какво казаха?
— Какво казаха?
— Нарекоха го накърнена мещу… — езикът й отново се оплете, — … междувидова хармония — довърши тя. Говоренето не беше толкова лесно, колкото смеха.
Стори й се важно да му каже и това.
— Говоренето — започна Табита и грациозно приклекна, за да му събуе панталона, истински псевдопанталон, — не е толкова лесно, колкото смеха. — Докато го казваше, се замисли върху думите си. — Само понякога — прибави тя, — е по-лесно.
Продължи с обувките му. Той се присъедини към нея на пода. Табита се усмихна. Чувстваше се на седмото небе. Погали сияйното му лице.
— Но сега всичко е наред — блажено заключи тя. Музиката се лееше и извиваше.
— Всичко е адски гот — отвърна Марко. Изръмжа го като мечка и се ухили като акула. Той бе цяло чудо, действително, истинско чудо!
Съблече й якето, мръсната й риза. Целуна зърната й през тъканта на тениската й, събу й обувките. Тя седеше на пода и го гледаше как отнася нейните и своите обувки. Тътреше се по дебелия килим като едва проходило бебе и я караше да се смее. Беше гол. Щеше да й даде работа. Ченето я болеше от усмивки. Марко се върна и я прегърна. Бе топъл и гъвкав, с плът като златна кожа сред вълнуващия се сребърен въздух. Двамата се справиха с дънките й.
Последва скок. Табита стоеше изправена само по тениска, гащички и чорапи. Той седеше по турски в краката й. Чувстваше се неспокойна и не знаеше защо.
Табита, Табита, строго си помисли тя. И си спомни.
— Трябва да си взема устройството — обясни Табита.
Той протегна ръка и я помилва по крака.
— Можем…
— Не. Трябва. Трябва да съм разумна. Разумна!
Табита леко се наведе над чантата си, дръпна ципа, бръкна вътре. Извади нещо. Матовочерна пластмасова кутия. Касета.
Не си я спомняше. Всичко останало в чантата й се струваше познато, но не и касетата.
— Какво е това?
— Прилича на касета — спокойно отвърна Марко.
Тя погледна към него, после към касетата в ръката си.
— Не си я спомням.
Мъжът отново се ухили.
— В момента като че ли не си в състояние да си спомниш нищо, нали, миличка?
— Но аз изобщо не си я спомням — тържествено заяви Табита.
Докато тя говореше, Марко се изправи, завъртя се с гръб към нея и енергично пресече стаята, за да подреди разхвърляните списания на една от лавиците.
— Сигурно е едно от странните неща, които събираш — цитира я той. — Защо не идеш да си сложиш скрамблера, преди да си забравила какво е това?
Имаше право. Имаше право. Беше чудесен. Табита остави касетата на масата.
— Банята — каза тя.
— Втората врата отляво.
Табита бавно закриволичи по коридора. Музиката я последва в банята. Всички стени бяха покрити с огледала.
Седна и строго погледна към отражението си. Нарушаваш правилата, а, Табита? Да, призна тя. Обаче не й пукаше. Той беше толкова красив. Тази нощ щеше да спи на красиво място, щеше да спи с красив мъж, а на сутринта той щеше да й плати глобата. И да купи на „Алис“ нов кристал.
Правилата бяха следните. Никога не ходеше с никого, особено с мъж, ако не следваха нейните условия. Никога не ходеше в чуждо жилище, без първо да го провери. И никога не се доверяваше на никого, особено на мъж, когато мозъкът й бе размътен.
А тази вечер наруши всички правила.
Но тази вечер не бе обикновена. Марко не беше обикновен мъж. Защото мъжете, с които излизаше, обикновено нямаха бани с бидета или тоалетни дъски от истинско земно дърво. Как можеше да си позволи всичко това, ако свиреше в дупки като „Мьобиусов лист“?
На купона го изгуби от очи за известно време, но вече бе прекалено пияна, за да се обезпокои. Танцува едновременно с петима палернианци. Те й дадоха някаква изумителна офирска дрога, от която се почувства три метра висока и невероятно умна. Именно тогава светът стана сребърен. Генератор изпълваше цялата стая с холобалони, кадри от стари филми, реклами, случайни лица, извънземни пейзажи. Тя се смееше и подскачаше с палернианците, опитваше се да спука балоните. После се върна Марко. Табита го целуна.
До тоалетната чиния нямаше бутон. В продължение на няколко минути напразно се оглежда наоколо. Когато се изправи, чинията забръмча и се изпразни. Табита сви рамене, намести се на бидето, изми се и си сложи миниатюрния скрамблер. Отнякъде чуваше тих глас, но когато излезе от банята, той мълчеше. Светлината угасна сама.
— Табита — повика я нейният красив мъж.
Стените на коридора се огъваха и извиваха. Стори й се, че ще припадне.
— Къде си? — попита тя.
— Тук.
Дезориентирана, Табита се опита да последва гласа му. Музиката я обгръщаше. Най-после го откри. Той стоеше в мрака пред френски прозорец. Зад гърба му беззвучно избухваха фойерверки. Тя се приближи и започна да го целува по тялото. Имаше легло. Намираше се в спалня.
На шкафчето до леглото видя гарафа, пълна с нещо — джин, текила, вино, вече не правеше разлика. Пиха от гарафата. Марко пи от устата й.
После съблякоха тениската й. Изключително ангажиращ й сложен процес.
Отблясъците на фойерверките танцуваха из стаята. Металически кръгове се разливаха като вълни по стените.
— Утре сутрин ще уредиш всичко, нали? — попита Табита.
Прекрасният мъж целуваше пъпа й, прокарваше устни по горния ръб на гащичките й. Започна нежно да целува слабините й.
— Разбира се, че ще уредя всичко — отвърна той. — Как бих могъл да изпусна възможността да наема най-красивия капитан на баржа в слънчевата система?
Събу й гащичките със зъби. Очевидно си падаше и малко нещо акробат.
Табита милваше перинеума му с език. Фойерверките сякаш пулсираха в тон с музиката, кожата й като че ли се топеше и преобразяваше всеки миг. Вече не знаеше къде свършва той и къде започва тя.