Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- El Páramo, 1941 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Цветан Георгиев, 1970 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Франсиско Колоане
Заглавие: Нос Хорн
Преводач: Цветан Георгиев
Година на превод: 1970
Език, от който е преведено: испански
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: разкази
Националност: латиноамериканска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 25.VIII.1970 г.
Редактор: Стефан Савов
Редактор на издателството: Вера Филипова
Художествен редактор: Тончо Тончев
Технически редактор: Катя Бижева
Художник: Любен Зидаров
Коректор: Елена Иванова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7175
История
- —Добавяне
II
Бяхме четирима души, типични представители на жителите на Огнена земя. Дон Педро Бария, с червеникаво мургаво лице, изпечено от снежните бури и степния вятър, с кафяви очи, леко кървясали от непрестанните виелици, беше човек на около петдесет години. Носеше дебели четинести мустаци, засукани надолу, които смучеше и прибираше с особено въртене на езика, подобно на това на бик, който обира сочната трева по пасбището, неподозиращ, че в същия този миг съдбата се готви да му хвърли примка на шията. Благодарение на знанията и на издръжливостта си дон Педро беше най-добрият надзирател в стопанството ни. Агустин Лара се отличаваше с едрото си телосложение. По нрав спокоен и добродушен, той беше станал овчар, след като бе укротявал диви коне. Макбийнз принадлежеше към онзи тип шотландски емигранти, които често се срещат в Огнена земя — сурови, наивни, благородни и скъперници. Свиреше добре на акордеон и когато си пийнехме, той като истински шотландец започваше да пее меланхолично, с гъгнив глас песни от своята далечна родина. Аз бях от онези осемнайсетгодишни хлапаци, които още отрано огорчават родителите си. Записах се да служа войник. Попаднах в частта на един жесток старшина, който здравата ме измъчи. Караше ме да тичам по цял ден с картечницата на гръб. Избягах от войската и се спуснах в южната част на страната, където постъпих на работа като чирак в скотовъдните стопанства. По това време да бъдеш чирак, или както ги наричаха презрително на англо-патагонско наречие „хакерусе“, значеше да бъдеш момче за всичко — и ратай, и овчар, и работник по опъване и поддържане на телените огради. Но с времето чиракът, след като изучеше всички тези занаяти, можеше да стане надзирател на ратаите, надзирател на овчарите, главен надзирател на ферма, на стопанство и дори, ако щастието му се усмихнеше, и управител.
Малцина са тези, които издържат на изпитанията. Повечето побягват още преди да се е изтърколила година, и се връщат в селото си с някое ребро по-малко, с изкълчено рамо или със счупен крак.