Братя Грим
Девойката от моравата

Едно момче от Ауербах край Бергщрасе пасяло кравите на баща си на поляната в тясната долина, от която се виждал старият замък. Изведнъж една мека ръка го потупала леко по гърба, то се обърнало и виж ти, една чудно красива девица стояла пред него, облечена от горе до долу в бяло, която се канела да отвори уста и да го заговори. Момчето обаче се уплашило от нея, като че тя била самият дявол, и побягнало към селото. Тъй като баща му обаче имал само една ливада, то било принудено, волю-неволю, да кара кравите все там. Минало време и момчето било вече забравило случилото се, когато през един задушен летен ден нещо прошумоляло в листата и то видяло да пълзи малка змия със синьо цвете в устата си, която ненадейно проговорила: „Чуй, млади момко, ти би могъл да ме спасиш, ако вземеш това цвете, което нося и което представлява ключ към стаичката ми горе в замъка, където ще намериш много пари.“ Пастирчето обаче се уплашило, понеже я чуло да говори, и отново хукнало към къщи. В един от последните есенни дни то отново пасяло кравите на моравата, когато тя му се явила за трети път, сега отново в образа на бялата дева, отново го потупала по гърба и жалостиво го помолила да я спаси, като му посочила всички средства и пътища за това. Но всичките й молби били напразни, тъй като страхът бил завладял момчето, то се кръстело благоговейно и не искало да има нищо общо с призрака. Тогава девойката въздъхнала дълбоко и казала: „Жалко, че възложих всичките си надежди на теб; сега трябва да изчакам търпеливо на ливадата да израсте черешово дърво и от него да бъде направена люлка. Само детето, което първо бъде люляно в тази люлка, ще може някога да ме спаси.“ Сетне изчезнала, а момчето, както се говори, не живяло дълго; от какво обаче е умряло, никой не знае.