Анджей Сапковски
Музиканти (17)

Капките

Музиката, слепваща Завесата, се накъсваше, разпадаше се на еластични късчета. Пукнатината се увеличаваше, от отвъдната страна пълзеше кълбяща се, воняща мъгла, огромни перести облаци, изпарения, наситени с тежест, като съсирек от влага, смесен с киселинния градски смог. По покривите, по асфалта, върху стъклата на прозорците, върху колите падаха първите редки капки.

Падаха жълти капки, съскащи при съприкосновението с метала, промъкваха се в процепите и пукнатините, където разтапяха изолацията на кабелите и гризяха медните проводници.

Падаха кафяви капки, едри и лепкави, и там, където падаха, тревата побледняваше, листата се свиваха на фунийки, стъблата и клоните почерняваха.

Падаха мастиленочерни капки, и там, където падаха, бетонът се разтапяше и изпаряваше, тухлите се размекваха, а мазилката се стичаше по стените като сълзи.

И падаха прозрачни капки, които изобщо не бяха капки.