Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cuentos para regalar a personas originales, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata(2020)

Издание:

Автор: Енрике Марискал

Заглавие: Приказки за подарък на оригинални хора

Преводач: Елена Дичева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: испански (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: научнопопулярен текст

Националност: аржентинска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 28.01.2011

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-655-198-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10810

История

  1. —Добавяне

28. Непредвидена разходка

Всички понякога изпитваме непреодолимата потребност от една „неочаквана разходка“, от среща със свободата, че съществуваме, от откъсване от ежедневието, за да направим връзка, може би по-съществена, със самите себе си.

Когато вечер човек е решил да си остане вкъщи, сложил си е халата, след вечеря е седнал на масата, решен да напише нещо или да изиграе една игра, тази, която предшества лягането; когато навън времето е толкова лошо, че най-естественото нещо е да си останеш вкъщи; когато си прекарал толкова дълго време седнал и спокоен, че да си тръгнеш би учудило всички; когато стълбището е тъмно и входната врата заключена, и когато въпреки всичко, хванат в капана на внезапна фаталност, събличаш халата, появяваш се в дрехите си за навън и обясняваш, че трябва да излезеш, и отгоре на всичко го правиш, след като си се сбогувал набързо; когато затръшваш вратата повече или по-малко забързано, в зависимост от степента на раздразнение, което оставяш след себе си; когато навън се преоткриеш, господар на крайниците си, които отговарят с особена подвижност на тази толкова внезапна свобода; когато чрез това единствено решение усещаш в себе си цялата мощ на решителността; когато, придавайки на факта по-голяма значимост от обикновено, си даваш сметка, че имаш повече сила от необходимото да предизвикаш и да понесеш и най-бързата промяна, и когато вървиш така, препускайки из дългите улици, тогава, за тази нощ, си напълно разделен от семейството си, което се стапя в несъщественото, докато ти, напълно плътен, ярко открояваща се черна фигура, се пляскаш по бедрото и се изправяш в истинския си ръст. Всичко това се подсилва още повече, ако в такава нощ се отправиш към дома на приятел, за да го попиташ как е.[1]

Серат[3] има предвид нещо подобно, когато моли:

Ако не възразявате и е възможно,

мъката полека ме изяжда,

из улиците да се поразходя

в петте си сетива облечен.

Оставям ви на огледалния „заместник“,

оставям вас във заем на наследството.

Че трябва спешно да изляза ако,

ако не възразявате…

Бележки

[1] „Непредвидена разходка“ от Франц Кафка.

Кафка е роден в Прага през 1883 г. и умира близо до Виена през 1924 г. През 1910 г. започва да издава вестник, който, изглежда, свързва съществуването с абсолютното бедствие. „Метаморфозата“ и „В наказателната колония“, двата му най-значими романа, отразяват призраците и тревогите на модерния свят. Творчеството му достига най-високия си връх в двата му незавършени романа „Процесът“ и „Замъкът“, където, под формата на алегории и съновидения, се разглеждат темите за вината, откъсването от действителността, на търсенето и невъзможността за съществуване на човека и на литературата. Публикувани са едва след смъртта му. Не е искал да бъдат публикувани. Но, възползвайки се от неговата собствена „непредвидена разходка“, един човек се решил да пренебрегне указанията му[2] и извадил на бял свят посмъртно творчеството му, което той самият не оценил в цялата му оригиналност. — Б.а.

[2] Кафка оставя завещание, в което заявява последната си воля, а именно, всичко, което е излязло под перото му, да бъде изгорено — Б.пр.

[3] Джоан Мануел Серат, световноизвестен каталонски певец. — Б.пр.