Анна Тод
След щастливия край (5)

Хардин

— Джак и кола!

Тонът ми е груб. Може би затова барманът ме гледа лошо, но все пак взема една чаша и я пълни с лед. Жалко, че не поканих Ванс. Можеше да си пийнем като баща и син и да проведем един от онези „мъжки“ разговори.

Мамка му! Ебаси глупостите!

— Двойно — поправям се.

— Няма проблем — казва големият мъж зад бара. Очите ми намират екрана на стария телевизор, закачен на стената. Реклама на застрахователна компания — смеещо се бебе. Защо всички слагат бебета на всяка проклета реклама? Никога няма да разбера. Барманът плъзва чашата към мен, без да каже и дума. Бебето издава нови звуци, които най-вероятно трябва да звучат още „по-сладки“ от смеха, а аз вдигам чашата към устните си и позволявам на съзнанието си да ме отведе далеч от това място.

 

 

— Защо си донесла бебешка козметика у дома? — попитах.

Тя седна на ръба на ваната и върза косата си на опашка. Започнах да се притеснявам, че има някаква мания на тема деца. Определено така изглеждаше.

— Не е бебешка козметика — каза тя и се засмя. — Просто на опаковката има баща и бебе.

— Наистина не разбирам какво е посланието — добавих. Вдигнах кутията с козметиката за бръснене, която Теса ми беше купила. Гледах дебелите бузи на бебето и се чудех какво общо има едно бебе с бръсненето.

— И аз не разбирам, но със сигурност бебето на опаковката ще продава продуктите им.

— Това може да се случи само ако жена купува комплекта за бръснене на мъжа си или на приятеля си — поправям я. Никой здравомислещ мъж няма да вземе такова нещо от рафта в магазина.

— Не. Сигурна съм, че и бащите ще го купуват.

— Да бе. Разбира се — казах саркастично и отворих кутията. После я погледнах в огледалото. — Купа?

— Да, за пяната. Ако използваш четката, ще се избръснеш по-добре.

— И откъде знаеш това? — попитах. Погледнах я с надеждата, че не е научила тези подробности от Ноа.

— Прочетох в интернет.

— Разбира се, че си прочела — отвърнах. От ревността ми не остана и следа, а тя палаво ме ритна с крак. — След като си такъв експерт в бръсненето, ела да ми помогнеш.

Винаги използвам самобръсначка и крем, но след като се бе постарала толкова много, не исках да й отказвам. И честно казано, идеята да ме избръсне беше силно възбуждаща.

Теса се усмихна и застана до мен пред мивката. Взе тубичката с крема и изстиска малко в купата. После потопи четката, завъртя я и я покри с гъст слой.

— Ето — подаде ми четката.

— Не, ти го направи — казах и сложих четката в ръката й. Ръцете ми я обгърнаха през кръста. — Скачай горе! — Повдигнах я на мивката. Когато се настани, разтворих бедрата й и застанах между тях. Докато прокарваше четката по челюстта ми, лицето й беше концентрирано, изражението — предпазливо.

— Никъде не ми се ходи тази вечер — казах й. — Имам толкова много работа, а ти ме разсейваш.

Ръцете ми се плъзнаха по гърдите й. Стиснах ги нежно. Ръката й потръпна и част от крема се размаза на врата ми.

— Слава богу, че не държеше бръснача — пошегувах се.

— Да, добре че не го държах — засмя се и хвана новата самобръсначка. После захапа сочните си устни и попита: — Сигурен ли си, че желаеш аз да го направя? Притеснявам се, че може да те порежа, без да искам.

— Не се притеснявай — засмях се. — Убеден съм, че си проучила в интернет как става самото бръснене.

Езикът й се заклещи между зъбите като на концентрирано върху домашното си дете. Наведох се да я целуна, преди да е започнала. Не ми отговори, защото бях прав: чела бе как се прави.

— Но искам да знаеш едно: ако ме порежеш, бягай — засмях се аз.

— Не мърдай, моля те — скара ми се и със стабилна ръка прокара бръснача по бузата ми.

— Иди без мен — казах и затворих очи.

Беше изумително успокояващо да я усещам как ме бръсне. Не ми се ходеше на вечеря в къщата на баща ми, но Теса започваше да полудява в апартамента по цял ден и ставаше много неспокойна, така че когато Карен се обади да ни покани, Теса подскочи до тавана от радост.

— Ако останем в нас тази вечер, искам да отидем през уикенда. Ще си свършил ли дотогава с работата си?

— Предполагам… — казах почти отчаян, че през уикенда вече няма да ми се размине ходенето там.

— Обади им се тогава и се уговори за уикенда. Аз ще започна да приготвям вечерята, след като те избръсна, а ти можеш да си работиш.

После потупа с пръст горната ми устна, за да ми напомни да прибера устните си навътре, и внимателно ме избръсна. Когато свърши, й казах:

— Трябва да изпиеш онова вино в хладилника. Отворено е от няколко дни. Ще започне да се вкиселява и ще стане на оцет.

— Ами… не знам — поколеба се. Осъзнавах защо. Отворих очи, а тя изви ръка назад да пусне водата и да намокри една кърпа.

— Теса, можеш спокойно да пиеш пред мен. Не съм алкохолик.

— Знам, но няма ли да е странно да пия пред теб? Не е нужно да пия толкова много вино. Ако ти не пиеш, защо аз да го правя?

— Проблемът ми не е пиенето, а това, че пия, когато съм гневен. Там е проблемът.

— Знам.

И наистина знаеше.

Тя прокара мократа кърпа по лицето ми и избърса останалия крем за бръснене.

— Трябва да съм истински идиот, за да си въобразявам, че решавам проблемите се, като се напивам. Но напоследък не е имало проблеми, така че съм добре.

Дори аз самият знаех, че това не е никаква гаранция.

— Не искам да бъда като баща си и като всички останали безмозъчни мъже като него, които се напиват до несвяст и поставят в опасност живота на хората край тях. И понеже ти си единственият човек край мен, не желая да пия, когато сме заедно.

— Обичам те.

— И аз те обичам.

Не исках да продължаваме този прекалено сериозен разговор. Не исках да се спускам в мрака на тези мисли. Огледах тялото й — кацнала като птичка на мивката.

— Може да се наложи да те позадържа малко край мен, за да ме бръснеш. Готвиш, чистиш… — Тя замаха към мен с ръка и завъртя очи.

— И какво печеля аз от тази сделка? Постоянно разхвърляш, помагаш ми да готвя веднъж седмично, ако изобщо ми помогнеш. Сутрин не се траеш…

Прекъснах я, като поставих ръка между краката й и избутах бикините настрани.

— Мисля, че в това обаче много те бива — каза тя с усмивка, докато вкарвах един пръст в нея.

— Само в това ли? — отвърнах. Вкарах още един, тя простена и изметна глава назад.

 

 

Пръстите на бармана потропват пред мен.

— Попитах дали искаш още едно?

Премигвам няколко пъти, поглеждам към празната си чаша.

— Да — подавам му я и чакам да ми я напълни. Споменът избледнява. — Двойно.

Докато плешивецът се отдалечава, за да ми напълни чашата, чувам женски глас.

— Хардин? Хардин Скот?

Обръщам се и виждам познатото лице на Джуди Уелч, приятелка на майка ми от детство. Е, бивша приятелка.

— Да — казвам и забелязвам, че годините не са я пощадили.

— Мили боже! Минаха… колко? Шест години? Седем? Сам ли си тук? — пита. Слага ръка на рамото ми и се обляга, за да се качи на стола до мен.

— Да, долу-горе толкова. Да, сам съм. Майка ми няма да те преследва да те бие.

Джуди има нещастно лице. Лице на жена, която е изпила прекалено много за годините си. Косата й е същата — много светлоруса, а изкуствените й гърди изглеждат прекалено големи за дребната й фигура. Спомням си, когато ме докосна за първи път. Почувствах се като истински мъж — да чукам приятелката на майка си. А сега я гледам и си мисля, че не бих я чукал дори с пениса на плешивия барман.

Джуди ми намига.

— Пораснал си.

Напитката е вече пред мен и я изпивам за секунди.

— Разговорлив… както винаги — потупва ме тя по рамото и си поръчва напитка. После се обръща към мен: — Дошъл си да удавиш мъката ли? Или любовни проблеми?

— Нито едното, нито другото — отговарям. Въртя чашата между пръстите си и ледът се удря и почуква по стените.

— Аз пък съм тук да удавя по много и от двете. Хайде да ударим по един шот — казва Джуди с онази усмивка, която помня от миналото, и поръчва по един шот и за двама ни.