Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uomini e no, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Божан Христов, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Драматизъм
- Европейска литература
- Неореализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елио Виторини
Заглавие: Човеци и нечовеци
Преводач: Божан Христов
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1972
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1972
Редактор: Виолета Даскалова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Радка Пеловска
Рецензент: Виолета Даскалова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730
История
- —Добавяне
LXIV.
При все това Берта упорито продължава да пита.
Тя стои пред седмината убити, поставени в подножието на паметника, и иска да узнае същото и от тях. Да узнае и техния отговор, сякаш не може да повярва, че е така.
Обръща се със същия въпрос към стареца, макар че той лежи гол.
„И заради тебе, дъще, и заради тебе“ — отвръща старецът.
„Ти също ли си умрял и заради мен?“
Берта не може да разбере какво става с нея, изпълва я въодушевление и озарява лицето й, но заедно с това я обзема и срам.
Тя стои пред мъртъвците, разгърнала пред тях целия си живот: всичко онова, което е смятала за сериозно, за добродетел, за дълг към света, за чест и чистота. Десет години е била скована от всичко това, сковавайки до себе си един мъж, но сега не се гордее с тези добродетели, напротив, срамува се пред мъртвите. Какво струва всичко това пред тяхното лице?
Тук, пред тях, всичко това й изглежда смешно.
Всъщност какво е било това? Наистина отначало имаше известно състрадание, а по-късно всичко останало бе измислено, за да поддържа това състрадание. Или пък тук имаше нещо друго? Страх да не се покаже лоша, страх да прояви смелост, упоритост в този страх, упорито желание да остане свързана, примирена, да не се бори.
И тя наричаше истина това, което не желаеше; доброта — това, което не желаеше; дълг към света — това, което не желаеше; целомъдрие — само това, което не желаеше. Сега прозря всичко пред лицето на тези мъртъвци, които бяха умрели, за да бъде животът по-смислен.
Това, заради което бяха умрели те, и онова, заради което бе живяла тя, нямаха нищо общо помежду си. И все пак те казват, че са умрели и заради нея? Защо и заради нея?
Това я въодушевява и същевременно я плаши.
Тя не може да понесе техния поглед. Как би могла да поеме и върху себе си тяхната смърт? Какво би трябвало да направи, за да бъде достойна за тяхната саможертва?
„И заради мене ли?“ — пита отново тя.
Ала те всички отвръщат все едно и също: разбира се, че и заради нея. „Заради всички хора на света“ — казват те.
И какво желаят?
Животът на хората да стане по-смислен. И всеки човек да бъде свободен, за да направи живота по-смислен.
А какво трябва да направи всеки, за да бъде животът по-смислен? Да се освободи, да бъде свободен?
И тя ли? И тя също ли?
Искат и тя да съумее да се освободи.
Берта се въодушевява, че те желаят това, и лицето й засиява.