Л. Рон Хабърд
Обречена планета (39)

Глава втора

Залата на Великия съвет беше като пчелен кошер. Висшите офицери до голямата маса продължаваха да стоят прави, но бяха започнали да разговарят помежду си. Хората в залата бяха разстроени, защото Императорът си беше тръгнал разстроен.

Хелър разлисти шестте празни бланки за прокламации. Знаеше с какви трудности ще се сблъска при опита си да накара щабовете да се споразумеят за разположението на силите, бойните зони, разпределението на сумите и други подобни подробности, които се уточняват при нахлуване: моментът със сигурност не представляваше необходимият оперативен климат, в който подобно нещо можеше да започне.

Мадисън все още стоеше там, наполовина припаднал, а камата на един лейтенант от Флота висеше на два сантиметра от гърлото му. Хората от екипа му бяха струпани до стената и постепенно започнаха да се връщат към живот.

Изведнъж Хелър забеляза едно дребно съсухрено лице от срещите си с него преди много, много години той разпозна Началника на Палас сити.

Хелър удари по масата с дръжката на бластера си.

— Господа — извика той, — тази вечер пред нас стоят много важни въпроси за решаване. Мисля си обаче, че на всички ще ни се отрази добре малко ОСВЕЖАВАНЕ! Началникът на Палас сити току-що ми даде знак, че ще ви поднесе няколко подбрани напитки и мезета, най-добрите, които може да изнамери всъщност.

Началникът на Палас сити се вторачи. Мозъкът му заработи на пълни обороти. Откъде ли можеше да намери някакъв персонал, който да отвори мазетата и складовете с провизии? Охраната на Палас сити, както и слугите бяха изгонени от Апарата. И тогава той изведнъж си даде сметка по логиката на изводите, че съществуващите лордове на Палас сити са отстранени от служба. Разполагаше с всичките им дворци, от които можеше да взема каквото си иска. Той кимна живо.

Радостен шум приветства новината на Хелър. Той каза:

— Заседанието ще поднови работата си след два часа. Бъдете тук на време, защото ще преговаряме по много важни въпроси.

Той слезе от подиума. Посочи към Мадисън.

— Доведете го насам — нареди той на лейтенанта от Флота.

Хелър си проправи път през тълпата, за да се добере до стената, и погледна надолу към отпуснатите фигури в морско зелено. Обърна се към Мадисън.

— Предполагам, че си обучил този екип във връзки с обществеността — каза Хелър.

— О, да — отвърна Мадисън. — Те са много ценни хора!

— Добре — каза Хелър и повика с ръка морския капитан. — Искам всички от този екип да бъдат оковани в електрически вериги, след това ги събудете с шут и оковете Мадисън най-отпред.

— Незабавно, Ваша светлост — отвърна капитанът. — Мога ли да вдигна волтажа малко над обикновеното? Те нараниха някои от моите хора.

— Никакви изтезания — каза Хелър, — макар че трябва да се съглася с вас, че идеята е доста привлекателна.

Изведнъж на Мадисън му дойде смелостта.

— Не можете да се отнасяте така с мен. В никоя книга на Закона практикуването на връзки с обществеността не е обявено за престъпление. Няма никакво обвинение, което можете да повдигнете срещу мен. Връзките с обществеността са просто една професия като всички останали.

— Е — каза Хелър, — това може да е така на Земята. Там можете да започвате цели войни, да разваляте репутации и да разрушавате човешкия живот, а специалистите по връзки с обществеността просто да се перчат отстрани и да се присмиват на всичко. Тук обаче не се гледа с толкова леко око на един милион жертви.

— Аз поставих Мортиай на трона, ако искаш да знаеш — каза Мадисън. Ако не бях подпомогнал коронясването на Хист, населението никога нямаше да се надигне…

— Мадисън, съжалявам, че трябва да ти кажа това, но ако не си беше пъхал носа в тази работа, Клинг просто щеше да се оправи, да обяви Мортиай за свой наследник и нямаше да се стигне до нито един изстрел. Ти беше просто една тъпа, разрушителна странична атракция! Това обаче е типично за твоята порода навсякъде, където съм я срещал. Ти просто причини неприятности там, където можеше въобще да се мине без такива.

Мадисън го погледна със съмнение. След това повдигна рамене.

— Виждам, че имаш да учиш още много, Хелър-Уистър. Господин Бери ще ми повярва, че работих упорито да те направя безсмъртен. Когато се върна на Земята…

— Мадисън — каза Хелър на английски, — трябва да ти съобщя нещо. Господин Бери вече работи за мен.

— КАКВО?

— Факт — отвърна Хелър. — А що се отнася до връщането ти на Земята, аз дори не мисля, че ще ми се наложи въобще да си имам работа с теб там. Последната ти тъпа шега беше наистина първокласна — така разгневи Мортиай. Връзките ти с обществеността бяха толкова добри, че той просто нареди да унищожим твоята планета. Истински триумф за връзките с обществеността.

Мадисън го погледна и тъкмо щеше да заговори, когато графиня Крек се беше върнала от Императорския дворец и сега се приближи към тях.

— Джетеро — каза тя, — последният път, когато видяхме този човек, той не трябваше ли да излети с колата си от един док по Ийст ривър?

— Специалистите по връзки с обществеността — отговори Хелър — за нещастие не могат дори да създадат един истински некролог.

Екипът от престъпници беше събран на едно място и сега оковаваха всички от него. Жената Флип стоеше наблизо и съзерцаваше графиня Крек.

Крек се обърна към Мадисън.

— Току-що си спомних. Два дни след като некрологът ти се появи във вестниците, аз, видях още едно съобщение, в което се говореше за теб. Беше за майка ти.

— Майка ми? — рече Мадисън внезапно пребледнял. — Умряла е от скръб, след като е прочела съобщението за смъртта ми?

— Не — отвърна Крек. — Тя се омъжи и вдигна едно от най-щастливите сватбени тържества, от които съм виждала снимки!

— О, Боже мой — възкликна Мадисън и започна да грохва.

Въпреки оковите си, жената Флип го сграбчи, за да не се свлече. Тя коленичи и сложи главата му на скута си.

— Какво му стана? — попита Хелър графиня Крек. — Просто му казах това, за да не се чувства виновен, че е разбил живота на майка си от скръб. Беше нещо като жест на внимание!

Жената Флип целуна Мадисън. Той се окопити. Клепачите му премигнаха и той отвори очи. Вдигна поглед към нея. Тя отново го целуна.

— Вече си мой — каза Флип с жаден поглед.

— О, Боже мой — изхлипа той, — отиде си геният ми!