Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Под съмнение (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I’ve Got You Under My Skin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
art54(2024 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми(2024)

Издание:

Автор: Мери Хигинс Кларк

Заглавие: Под кожата ми

Преводач: Ивайла Божанова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 11.08.2014

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-515-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20149

История

  1. —Добавяне

85.

Робърт Пауъл се върна вкъщи навреме, за да посрещне първите си гости.

Мюриъл се втурна нагоре, за да си смени сакото. Ужаси се, когато се погледна в огледалото, и освежи грима и прическата си. Слезе долу, като се стараеше да прикрива факта, че не се чувства стабилна на краката си. С влизането в кабинета видя, че и Нина се е прибрала. Забеляза презрителното изражение на дъщеря си. Чакай само да видиш, помисли си тя, пристъпи към Роб и го целуна по бузата. Той нежно обви раменете й с ръка.

Клеър, Реджина, Алисън и Род пристигнаха почти едновременно. Лори и Алекс дойдоха последни, но след десетина минути всички вече бяха в кабинета.

Джейн стоеше до бара, готова да подава вино или коктейли.

Робърт Пауъл вдигна чаша.

— Нямам думи да ви благодаря, че сте с мен. Съжалявам за тегобата, с която сте живели през последните двайсет години, но не забравяйте и за сериозните подозрения върху мен. Сега обаче съм щастлив да ви съобщя за намерението си по време на утрешното интервю да обявя на света, че знам кой е убил любимата ми Бетси. Ще го назова. Да вдигнем гост за облекчението, което ще настъпи, и да си пожелаем лека нощ.

В стаята настъпи гробна тишина. Никой не посегна към мезетата, приготвени с такова старание от Джейн.

Всички безмълвно оставиха чашите и започнаха да се разотиват.

Джош се въртеше в коридора, готов да помогне на Джейн да изнесе посудата и да угаси осветлението.

Лори и Алекс изчакаха всички да се качат горе и едва тогава пожелаха лека нощ на Робърт Пауъл.

— Доста смело твърдение, господин Пауъл — отбеляза Алекс. — И доста провокативно. Наистина ли се налагаше?

— Според мен абсолютно се налагаше — отвърна Робърт Пауъл. — Дълги години мислех за момичетата и се питах коя е влязла в спалнята на съпругата ми и я е задушила. Съзнавам, че Бетси си имаше своите недостатъци, но за мен тя беше идеална. Липсваше ми през всичките тези двайсет години. Защо, мислите, никога повече не се ожених? Защото тя беше незаменима.

— Това къде поставя Мюриъл Крейг? — полюбопитства Лори.

— А сега ви желая лека нощ — отсече делово Пауъл.

Алекс изпрати Лори до вратата на стаята й.

— Заключи се — посъветва я той. — Ако Пауъл е прав, в момента някой обмисля какво да предприеме. Макар да е налудничаво, някой може да те обвини, задето си избрала тази тема за предаването.

— Или теб, задето накара всяка да признае колко е мразила Бетси, Алекс.

— Не се притеснявам — увери я Алекс. — Заключи вратата и си лягай.