Данила Комастри Монтанари
Надеждата умира последна (16)

XIII
Идите на юни

На следващата сутрин Публий Аврелий Стаций търси секретаря из цялата къща, без да успее да го намери. Едва към втория час гъркът се прибра и беше достатъчно само да дъхне в лицето на Парис, за да накара интенданта, строг въздържател, да се олюлее, сякаш е излял в гърлото си цяла делва с вино.

— Все още не съм говорил със слугинчето, но за компенсация ти нося две новини, една хубава и една лоша… — зафъфли Кастор, видимо подпийнал.

— Започни с първата — поощри го патрицият.

— Нахлух в кухните на консула, престорвайки се на търговец на вина, благоразположен да опитат безплатно стоката му. Снабден с подобен пропуск, не ми трябваше много време, за да разбера кой е съобщил на Метроний за забежката на съпругата му. Касае се за един роб камериер, на когото няма да му е за пръв път да прави подобни доноси. След това си изясних, че въпросният роб спи с кръчмарката от близкия thermopolium, погрижих се да се свържа с жената, за да й предложа сделка в замяна на някое и друго недискретно сведение по отношение на любовника й — съобщи Кастор, докато с разсеяно движение подаваше на господаря си сметката за разходите.

— Двайсет когнии лошо вино, платено скъпо и прескъпо! О, божества, луд ли си? — избоботи разярено патрицият.

— За да вляза под кожата на кръчмарката, трябваше все пак да купя нещо от нея! Впрочем този харч изобщо не беше излишен, защото почерпих с виното слугите на консула, които пък поеха ангажимента да ме уведомят, ако Метроний реши да нахлуе тук с меч в ръка, за да те заколи.

— А останалото?

— Отиде при vigiles от втора кохорта, които ще пият за твое здраве. Командирът им Леонтий ти е задължен, защото си го отървал от бремето на разследването; той и без това си има достатъчно проблеми с пиромана от Есквилин и подозира, че искат да го снемат от длъжност, откакто са му тропосали един усърден сътрудник със задачата да разследва пожарите. Склонен е да ти помогне, ако ти поемеш отговорността пред началниците му; и за да използвам, че така или иначе бях там, го помолих да постави под наблюдение къщата на Глафира, след като толкова много те интересува.

— Браво, Касторе, но съм любопитен да разбера, колко от виното си запазил за собствена консумация? — попита Аврелий своя секретар, опитвайки се да стои далече от радиуса на вонящия му дъх.

— Съвсем малко, domine, имам изтънчен вкус и пред гадното вино от кръчмата предпочитам отличното сетино от твоите лозя. Ти самият ще ми го предложиш, когато разбереш какво съм научил от кръчмарката! — каза александриецът, навеждайки се да съобщи нещо, което е толкова интересно, че да подтикне господаря да му отвори амфора с едно от най-добрите вина. — Както те предизвестих, втората новина обаче е лоша — продължи Кастор, но не преди да утоли обилно жаждата си. — Разбрах от vigiles, че центурионът Азелий е умрял преди пет години.

— За Херкулес, без втория легионер ще е невъзможно да бъде опровергана думата на Реций! — избухна Аврелий в плен на отчаянието си.

— Още повече че този последният е потънал вдън земя и не може да бъде намерен, domine — преувеличи секретарят. — Преобърнах морета и планини, за да го измъкна от бърлогата, но всичко се оказа напразно. Очевидно няма никакво намерение да се покаже.

— Няма никакво съмнение, че Валерий го е скрил някъде, защото се страхува, че мога да го премахна. Няма да е нито за пръв, нито за последен път, когато някого го вадят от Тибър, преди още да е успял да даде показания.

— Сложи край на това ненужно издирване, господарю, и си избери подходяща изкупителна жертва, която да обвиниш за смъртта на стария Цепион…

— Все още си убеден, че аз съм виновникът, нали?

— Хм, с цялата си искреност ти признавам, че имам известни съмнения — призна си освободеният роб. — Знаел си, че пълководецът не е имал никакво намерение да се подчини на заповедта на сената, а като добавка си се въргалял в леглото с жена му: две отлични причини, за да се отървеш от него!

— Касторе, след повече от петнайсет години съвместен живот с теб е утешително да разбера, че се ползвам с пълното ти доверие — иронизира го Аврелий.

— Не съм аз човекът, когото трябва да убедиш, domine, а Валерий!

— Налага се утре да се срещна със сестра му.

— След всичко, което ми съобщиха Кирия и кръчмарката, на твое място ще съм доста нащрек, господарю. Ти си твърде склонен да се предаваш пред женските ласкателства, а тя ще се опита да те улови в мрежата си със законни или незаконни средства, само и само за да застане пред жреца на Юпитер…

— Ще бъде забавно да си изясним до каква степен е готова да се напъне, за да постигне своята цел! — предвкусваше Аврелий.

— Не са толкова любовните й предложения, от които се боя, domine, колкото препратките й към твоята сенаторска dignitas. В края на краищата винаги си оставаш латински варварин, колкото и да си се ошлайфал покрай дългото ти общуване с един благородник, в чиито вени тече чиста елинска кръв — потвърди с парадиращо високомерие секретарят, който, както всички знаеха, беше плод на мимолетното сношение между александрийска блудница и клиент с неустановена раса. — Валерия ще се позове на всичките ти тъпи римски добродетели, които изповядваш, като например чувството ти за достойнство, честност, справедливост… а може да си помисли да направи и още по-лоши неща! На твое място бих си облякъл кожена lorica под дрехите, domine: изобщо не сме сигурни, че под наметалото на убиеца се е криел мъж!

— Касторе, нали не си мислиш, че един изтънчен патриций може да си позволи да отиде на среща с дама, въоръжен като Хектор под стените на Троя! Без да смятаме това, че ризницата ще развали линията на моята нова туника — отхвърли идеята му Публий Аврелий, смеейки се.

— Както искаш, но помни, че съм те предупредил! — апострофира го гъркът, както обикновено.

И както обикновено, думите му изобщо не бяха взети под внимание.