Майкъл Крайтън
Драконови зъби (12)

Експедицията на Коуп

Веднага се виждаше, че групата на Коуп не притежава военната прецизност, характерна за всяко начинание на Марш.

Хората му се събраха на гарата един по един и по двама — най-напред Коуп и очарователната му съпруга, Ани, която поздрави Джонсън топло и отказа да говори лошо за Марш въпреки подканянията на мъжа си.

После мъж с гръден кош като варел, на двайсет и шест, казваше се Чарлз Х. Стърнбърг, ловец на фосили от Канзас, който беше работил с Коуп и предната година. Чарли Стърнбърг куцаше леко в резултат на инцидент в детските му години. Не можеше да се ръкува, защото имаше гнойна фистула на дланта и понякога изпадаше в пристъпи на малария, но иначе беше невероятно компетентен и пълен с жлъчен хумор.

После още един млад мъж, Дж. С. Айзък (Дж. С. значи само Дж. С., и толкова), който изпитваше страх от индианци — преди месец и половина бил с група приятели и червенокожите ги нападнали. Останалите били застреляни и скалпирани, само той успял да се измъкне, но останал с дълбок страх и тик на лицето, около очите.

Имаше трима студенти — Лиандър Дейвис, по прякор Жабата — възпълно момче, астматик, с очила и изпъкнали очи. Жабата се интересуваше много от индианските общества и изглежда, знаеше много за тях. После Джордж Мортън, съсухрен мълчалив млад мъж от Йейл, който непрекъснато скицираше нещо и заявяваше, че ще стане художник или свещеник като баща си. Още не бил сигурен кое. Мортън беше вглъбен и доста намръщен и Джонсън не го хареса особено.

И накрая Харолд Чапман от Пенсилвания — умен приказлив младеж, който проявяваше интерес към костите. След като го представиха на Джонсън, почти веднага отиде да рови в купчина бизонски кости, струпани край перона на гарата.

Любимка на Джонсън от групата беше хубавата мисис Коуп, която беше всичко друго, но не и заблуденото същество, за което говореше Марш. Тя щеше да ги придружи само до Юта. След това шестимата мъже — с Джонсън ставаха седем — щяха да продължат до река Джудит в Северна Монтана, за да търсят вкаменелости от креда.

— Монтана! — възкликна Джонсън, който си спомни думите на Шеридан да стоят настрана от Монтана и Уайоминг. — Наистина ли искате да отидете в Монтана?

— Да, разбира се, там е невероятно интересно — отговори Коуп със сияещо от ентусиазъм лице. — Никой не е стъпвал там, откакто Фердинанд Хейдън откри района в 55-а година и отбеляза наличие на големи количества фосили.

— Какво е станало с Хейдън? — попита Джонсън.

— О, подгониха го чернокраките — отговори Коуп. — Трябваше да бяга, за да оцелее.

И се разсмя.