Робърт Хайнлайн
Странник в странна страна (28)

Двадесет и осма глава

— Богохулство!

Фостър вдигна глава.

— Младши, да не те ухапа нещо?

Това допълнение бе скалъпено набързо и понякога се промъкваха разни Неща… обикновено рояци почти невидими дяволчета. Бяха безвредни, но от ухапванията им душите получаваха сърбеж.

— Ами… ще трябва да видиш, за да повярваш. Ето, ще върна малко назад.

— Младши, много ще се учудиш, ако научиш в какво съм готов да повярвам.

И все пак наставникът на Дигби му отдели част от вниманието си. Да, трима преходни — видя, че бяха хора. Мъж и две жени. Разсъждаваха за вечното. Нищо странно.

— Е, и?

— Чу ли я какво каза? „Архангел Михаил“!

— Какво те притеснява?

— Какво ме притеснява ли? Ох, в името Божие!

— Може би е именно така.

Нимбът на Дигби потрепваше.

— Фостър, сигурно не си слушал внимателно! Тя говореше за онова недорасло бандитче, което ме запрати тук. Прегледай пак случая.

Фостър увеличи изображението, отбеляза, че ангелът-стажант е прав… забеляза и още нещо, на което се усмихна блажено.

— Младши, а откъде знаеш, че не е той?

— Ъ?

— Не съм виждал скоро Майк в клуба, а името му беше задраскано в списъка за Хилядолетния турнир по солипсизъм. Това е Знамение, че му е възложена оперативна задача. В този сектор Майк е един от най-запалените играчи на солипсизъм.

— Но тя изрече сквернословие!

— Едва ли можеш да предположиш колко от идеите на Големия шеф са били наричани „скверни“ в някои сектори. Всъщност не би трябвало да се учудваш, като си спомня какви задачи изпълняваше. Но „сквернословието“ е понятие без съдържание и няма нищо общо с теологията. „За чистите всичко е чисто.“

— Но…

— Все още Свидетелствам, младши. Към факта, че нашият брат Михаил отсъства в настоящия микромиг — пък и не знам какво прави, не сме в един списък за Надзор — трябва да добавя, че татуираната дама, изрекла това пророчество, едва ли е способна да сгреши. Самата тя е твърде свята сред преходните.

— Кой го казва?

— Аз, защото знам.

Фостър отново се усмихна с ангелска благост. Милата малка Патриша! Поовехтяла, но все още плътски съблазнителна. И пак грее с тази вътрешна светлина. Забеляза без преходна гордост, че Джордж е довършил делото си, откакто бе видял Патриша за последен път. Тази картина как призовават самия него в Небесата никак не е лоша, във Висшия смисъл. Дано не забрави да потърси Джордж и да го похвали, а и да му каже, че е видял Патриша… хъм, къде ли е сега? Да, художник в отдела за дизайн на вселената и доколкото си спомняше, работи под прякото ръководство на Твореца. Все едно, главната програма ще го издири за нищожна частица от вечността.

Ах, какво възхитително парче беше Патриша, каква трескава набожност! Да бе имала повечко властност, но по-мъничко смирение, щеше да направи истинска жрица от нея. Фостър помисли дали да не върне времето и да я огледа каквато беше преди, но си наложи ангелска сдържаност. Имаше толкова работа…

— Младши, не се занимавай с това. Имам нещо да ти кажа.

Дигби застина в очакване. Фостър чукна по нимба си — дразнещ навик, но така медитираше по-лесно.

— Младши, трудно ти се удава ангелската форма.

— Съжалявам.

— Съжаленията нямат място във вечността. Но Истината е, че мислите ти са заети с онзи младеж, който може да е, а може и да не е нашият брат Михаил. Не ме прекъсвай… Първо, не на тебе се пада да Съдиш инструмента, отзовал те от материалния свят. Второ, не те дразни той — едва си го познавал — а се тюхкаш за онази дребничка чернокоса секретарка. Заслужила е моята Целувка дълъг преходен период, преди да бъдеш призован тук. Нали?

— Все още проверявах вярата й.

— В такъв случай не се съмнявам, че изпитваш ангелско удоволствие от факта, че и Архиепископ Шорт, след като също провери вярата й (напълно и докрай, казах ти, че ще се справи), я намери за достойна и сега тя се радва на по-неограниченото Щастие, което заслужава. Да-а… един пастир трябва да се радва на плодовете от своя труд. Когато бъде призован, той също ще опознае тази радост. И така — има свободно място за Пазител-стажант в новооткрит сектор. Признавам, длъжността е под номиналния ти ранг, но пък ще придобиеш добър ангелски опит. Планетата… е, можеш да я смяташ и за планета… сам ще видиш как стоят нещата… е населена с триполова, а не с двуполова раса. От Висш източник знам, че дори дон Жуан не успял да пробуди у себе си земен интерес към някой от трите пола… не е предположение, изпратили го там като експериментатор. Разпищял се и умолявал да бъде върнат в малкия самотен ад, който сам си е сътворил.

— Пращаш ме в девета глуха, а? За да не се намеся!

— Стига, стига! Не можеш да се намесиш — това е единствената Невъзможност, позволяваща всичко друго да е възможно. Още щом пристигна, опитах се да ти внуша това. Но не се сърди, имаш вечно позволение да опитваш. Заповедта ти включва и обратен времеви преход, така че ще можеш да надзърташ в преходното „тук и сега“, без да пропуснеш нищо. Хайде, отлитай и започвай. И аз имам работа.

Фостър се върна към заниманията си. О, да, една нещастна душа, временно назначена като „Агнес Дъглас“… да служиш за остен на някой друг е тежка задача, но тя се справяше неуморно. Задачата й бе приключила и сега тя щеше да има нужда от почивка и възстановяване. Неизбежната умора след битката… Ще рита, ще врещи и ще бълва ектоплазма от всички отвърстия.

Да, след толкова труд непременно ще има нужда от екзорсизъм! Но всички задачи бяха трудни. А „Агнес Дъглас“ беше оперативен агент, на който можеше да се разчита. Можеше да изпълни и най-нежеланото от всички поръчение, стига по същество да не засяга девствеността й — дори да я изгорят на клада или да изгние в манастирска килия. Винаги се справяше.

Не че Фостър много си падаше по девствениците, просто отдаваше дължимото на всяка добре свършена работа. Още веднъж погледна към госпожа Пайвонски. Ето съратничка, на която можеше да се възхити искрено. Скъпоценната малка Патриша! Ах, какво благословено, пищно маце беше…