Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Time of Changes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 20гласа)

Информация

Допълнителни корекции
hammster(2016)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ВРЕМЕ НА ПРОМЕНИ. 1993. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.4. Фантастичен роман. Превод: [от англ. и предг.] Юлиян СТОЙНОВ [A Time of Changes, Robert SILVERBERG]. Печатница: Абагар, Велико Търново. Формат: 21 см. Офс. изд. Тираж: 3 000 бр. С подв. Страници: 318. Цена: 38.00 лв. ISBN: 1407.

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне
  3. —Допълнителна корекция от hammster

33

Разбира се, намерих цял куп причини, за да отложа взимането на лекарството. Първо, Върховният съдия Калимол замина на ловно пътешествие и аз заявих на Швайц, че удвоената в негово отсъствие отговорност не ми позволява да се подложа в този момент на експеримента. Калимол се завърна, но се разболя Халум, използвах като извинение тревогата си по нея. Халум оздравя, но тогава Ноим покани Лоймел и мен да му гостуваме в имението му в южна Сала. Върнахме се малко преди да избухне войната между Сала и Глин, която създаде доста проблеми на всички в Съдийството. Така се търкаляха една след друга седмиците. Швайц ставаше все по-нетърпелив. Смятах ли въобще да приема лекарството? Не можех да му дам отговор. Наистина не знаех. Бях уплашен. Но в мен продължаваше да гори огънят на изкушението. Да надникна, като божество, в душата на Халум…

Отидох в Каменната черква, изчаках да се освободи Джид и се изповядах. Но не споменах нито дума за Швайц и неговото лекарство, страхувайки се да разкривам пред когото и да било своите опасни забавления. В резултат на това изповедта се превърна в провал, тъй като не бях съумял да разкрия напълно душата си пред изповедника и когато излязох от черквата, чувствах се дваж по-напрегнат и сърдит. Осъзнавах съвсем ясно, че не ми остава нищо друго, освен да се съглася с Швайц, че онова, което ми предлага, е изпитание, през което трябва да премина, защото друг път няма. Той беше съзрял онова, което се крие в мен. Под привидната ми набожност, се криеше един потенциален предател на Завета. И накрая отидох при него.

— Днес — рекох му. — Сега.