Робърт Силвърбърг
Човекът в лабиринта (29)

15.

Бордман се сети, че разговорът им не бе завършил. Опита се да бъде дружелюбен.

— А кое беше най-лошото, което ти видя досега?

— Онзи другият екран, по-назад — рече Роулинс. — Онзи, който ти показва всички гадни неща, скрити в собственото ти съзнание.

— Кой точно беше този екран?

— Онзи на входа за зона H. Златист екран, прикрепен с метални ленти към висока стена. Погледнах го и видях за няколко секунди баща си. Сетне видях едно момиче, което някога познавах; то стана монахиня. На екрана то се събличаше, предполагам това разкрива нещо от подсъзнанието ми, а? Нещо като змийско гнездо. Но кой го няма?

— Аз не видях подобни неща.

— Не би могъл да го пропуснеш. Беше… ами, на около петдесет метра от мястото, където застреля първото животно. Малко вляво, на половината височина на стената, квадратен екран — по-скоро трапецовиден всъщност, с яркобели метални очертания, преливаше от цветове, формите…

— Да. Значи, онзи — с геометричните форми.

— Видях как Марибет се разсъблича — рече Роулинс объркано. — А ти си видял геометрични фигури, така ли?