Дамян Дамянов
Ежеутринно

Будилникът — внезапен остър нож —

Съня ти пак наполовин разсича:

Отсам — ти, недовършената нощ,

Оттатък — бряг, върби, река, момиче…

Кое е сън, кое — реалност? Где

Потъна мигом сладката измама?

Връз твойто още спуснато перде —

Пак сянка. Но момиче вече няма.

Остана си то там, на онзи бряг.

Реката себе си и него грабна…

… Помахай им и — хайде, няма как:

и на илюзията хляб й трябва…

и пот. И път. И крачка по паве —

за да я досъбуди в полумрака…

Стани, съня доугаси с кафе!

И то горчиво! Свиквай — туй те чака!

До вечерта… Но време — дотогаз…

И — ден-харман… Не видиш краят де е…

Дори не подозираш в този час

С какво ли ще те жъне и вършее.

С каквото ще! Не бой се и върви!

Вършей, вършан от обичи и злоби!

За всеки случай ти си приготви

Милувки и шамари в двата джоба!

Е, време ти е! виж: в кафето — път.

Мини го цял и всичко му опитай!

И — до нощес! Щом всички пак заспят,

Момичето — онуй, с душа и плът —

Помни! — пак ще те чака! При върбите…