Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (4) (Дилемата за заетостта)

1.1. Човешкият капитал

Като централен производствен фактор във всяка икономическа теория човешкият капитал се определя като сума от полезни и ценни познания и умения на работната сила, резултат на обучение и практика. То е способността на човека да активира други производствени фактори (а на нас не ни са иска подробно да описваме колко именно са тези фактора), с чиято помощ и съвместно те действат по един специфичен и целесъобразен начин за постигането на търсения резултат. Нашето богатство и богатството на идните поколения зависи именно и главно от фактора човешки капитал. Става ясно защо формирането на човешкия капитал е приоритетна задача, още повече че другите производствени фактори, особено паричният капитал, няма да произведат почти нищо без намесата на адекватен, човешки капитал.

Възвръщаемостта на инвестициите в човешкия капитал не е само нетния приход от резултатите при продаването на квалифициран спрямо неквалифициран труд. Тук става въпрос и за едно възвишено чувство на интелектуално присъствие, спокойствие, социално признание и т.н. Изчислено е, че между 50 и 90% от общата капиталова наличност на САЩ приема формата на човешки капитал.^[1]

При нашата паричноориентирана икономика капиталът в класическия смисъл на думата не е нищо друго, освен инструмент за мобилизиране и насърчаване на дадено човешко действие или начинание. При производството обаче се чувства нуждата и от редица други инструменти, повечето от които са твърде „меки“, както се изразяват някои. Става въпрос за фактори като „мотивация“ и „желание да се представиш“, които предопределят нуждата от техния научен анализ в план на количество и качество. Увеличаването на богатството на нациите означава преди всичко насърчаването на въпросните „меки“ фактори. За съжаление трябва да признаем, че в днешно време твърде малко са страните, които обръщат внимание на всичко това — повечето се представят в негативна светлина. Особено тежко е положението при младите хора, които страдат най-много от увеличаващия се ръст на безработицата. В почти всички страни броят на безработните под 25 годишна възраст е много по-голям от този при по-възрастните групи. Това води до разочарование и отдръпване от производството, а оттам до намаляване на човешкия капитал, снижавайки ръста на натрупване на общественото богатство.

(Тук — графика от стр. 15 в оригинала.)

Както вече се убедихме, условие за бъдещето икономическо развитие на страните е образованието, при това формалното образование, като начин да се създава човешки капитал. Същевременно той е резултат на минало икономическо развитие, защото с повишаването на жизнения стандарт и непрекъснатия икономически растеж в една все по-сложна среда — социално и икономически погледнато — нуждата от адекватен човешки капитал расте. Оттук нуждата за един задълбочен и широк процес на формиране на човешкия капитал. Иначе казано, имаме голяма нужда от все по-образовани и обучени хора, за да посрещнем предизвикателствата на едно все по-сложно бъдеще.