Карен Симонян
Планетата на двойниците (11)

Последна глава или край на началото

— Меластър…

Като чу познатия глас, Нерсес Мажан трепна и се обърна. От каюткомпанията на звездолета към него се приближаваше слабичък мъж, чието лице напомняше древна театрална маска.

— Меластър, вие… — човекът едва пое въздух. — Познавате ли ме?

— Бааб Каспар?

— Благодаря — рече той и скръсти ръце на гърдите си.

Звездолетът вече беше напуснал орбиталната станция на планетата и всеки миг щеше да се гмурне в изкривеното пространство.

— Още тогава, в приемната на Сонт, вие предсказахте всичко много точно — усмихна се Мажан. — Аз ви посетих и вие не ме познахте. Затова предадох писмото ви на Бианка.

— А Кушар?…

— Кушар навярно скита из Космоса като вас. — Нерсес Мажан се изправи, защото Бааб Каспар упорито не искаше да седне. — Но се срещнах с неговия двойник. Той е излязъл от строя.

— Меластър… — гласът на Бааб Каспар потрепера. — Казват, че двойниците излизат от строя в момента, когато загива истинският човек, чието копие са те.

— Суеверия! Повярвайте ми, че в моята аптека в Сонт срещнах двойника на Зенон Джабез. Същият този Джабез, който се самоуби във Еиланк.

— Наистина ли? Зенон Джабез се е самоубил?

— Да. Във Виланк. Но неговият двойник няма никакво намерение да излиза от строя. Така че вашият син е жив и здрав. Аз поне така мисля. Той няма нищо общо с двойниците, в това съм уверен.

— Вие наистина ли видяхте Зенон Джабез?

— Срещнах двойника му. И той се оплакваше, че женското бельо не се търси вече. Работата е в това, че жените постепенно напускат градовете и създават общини. Те са уверени, че ще родят истински пълноценни хора, които ще подновят човешкия род. За да се отличават от двойниците и за да се опознават по-добре, те ходят голи.

— Значи и Бианка…

— Бианка е чудесно момиче, меластър, и тя непременно ще отиде в някоя от тези общини. А вашата жена… Простете, меластър, но в общините приемат само млади хора. Според мен това е разумно.

— Благодаря, меластър…

Бааб Каспар се оттегли и аптекарят разбра, че разговорът им е приключил. Отново седна в креслото и си помисли, че вероятно Нестор приготвя пашкулите, в които трябва да легнат при преминаването си през изкривеното пространство.

— Меластър — човекът-маска отново се приближи нерешително до него. — Това бе последният ми опит да се върна в Сонт.

— Ясно! — кимна му Мажан. — И засега всички ваши опити ще завършват неуспешно, тъй като двойниците не позволяват по никакъв начин истинските хора да заемат местата им.

— Това бе моят последен опит и вече няма да имам друга възможност — въздъхна Бааб Каспар. Но аптекарят разбра, че той не е от онези, които лесно се предават. — Да, няма да имам, защото това е последният ми рейс за Роджър.

— Как така последният?

— През последните години връзката с Лета се поддържаше само чрез Роджър, но сега и това сметнаха за излишно.

Мажан помисли:

„Пълна изолация… Значи случайностите са изключени. В следващото издание на Пълния галактически справочник на Лоуел планетата Лета, или Сивата пустиня, няма да бъде упомената.“

— Меластър — каза Бааб Каспар, — след малко ще навлезем в изкривеното пространство.

— Да, да, време е да лягаме в пашкулите.

И двамата напуснаха овалната зала на звездолета.

— Благодаря, меластър — в коридора Бааб Каспар стисна ръката на аптекаря, — значи Бианка и…

— И Бианка, и меластра Каспар са живи и здрави и тъгуват по вас — отвърна му Нерсес Мажан.

— Значи не са ме забравили… — промълви Бааб Каспар и по набразденото му от доскоро незабележими бръчки лице потекоха сълзи.

 

Нерсес Мажан отвори очи и се огледа. Нестор, легнал в големия пашкул, се усмихваше. Стрелките на кварцовия часовник не бяха мръднали от мястото си. Кабината бе обляна с мека светлина. Нищо не се беше променило. Звездолетът сякаш не преминаваше през изкривеното пространство.

Нерсес Мажан излезе от пашкула си и с един скок се озова до металната маса, в чийто център стоеше флейтата с кадифения калъф.

Той взе флейтата и я доближи до устните си. Пръстите му затърсиха вълшебното копче.

— Почакай! — извика Нестор.

— Сега ще чуем флейтата, „чийто звук завинаги ще остане в паметта ни…“. Помниш ли, Нестор, бях ти разказвал за продавача от музикалния магазин. С това свършва кошмарът, който можеше да има и печален край. Представяш ли си, ако не бях успял да се измъкна от Клисурата? Тогава никакъв двойник не можеше да ни спаси и ние нямаше да можем да отлетим. Чуй, Нестор…

Нерсес Мажан зае позата на флейтист. Пръстите му вече бяха открили гладкото копче и той го натисна.

В същия миг в коридора се чуха тревожни стъпки.

Нерсес Мажан сне флейтата от устните си.

— Да не е станала авария? — попита той и изскочи от кабината подир Нестор.

— Почакайте!… Какво се е случило?… Авария ли стана? — попита Нерсес едного от бягащите, като го улови за ръката.

— Убийство!

Подът на коридора се разлюля под нозете на аптекаря. Той се облегна на стената, въздъхна дълбоко, изчака, докато се поуспокои, а сетне с бавни крачки се отправи в каюткомпанията. Там хората се тълпяха около креслото, в което малко преди това седеше той и разговаряше с Бааб Каспар.

Нерсес Мажан спря за миг и огледа навалицата. Вероятно повечето от тези хора също бяха направили последния си опит. От приемната на Сонт се бяха принудили да се върнат обратно и сега вече се бяха примирили с неизбежната съдба да се скитат като изгнаници в Космоса.

Проправяйки си път през тълпата, Мажан пристъпи до креслото и видя там сгърчен истинския кмет на Сонт. Бааб Каспар бе притиснал гръдта си с дясната си ръка и през пръстите му се сцеждаше кръв.

— Самоубил се е — каза някой, подритвайки падналия револвер.

— Може би са го убили — предположи друг. — Трябва да съобщим на полицията в Роджър.

— Нима не е ясно? — настоя първият. — След като е стрелял, револверът е паднал на пода и в същия момент той е притиснал ръка до гърдите си.

— Каква е тази суматоха, кому е нужна полиция? — Нерсес Мажан се опита да разпръсне тълпата. Хората започнаха да негодуват.

— Това не е убийство, нито пък самоубийство — намеси се Нерсес Мажан и повиши глас. — Не виждате ли, че в креслото няма никакъв труп? Никой не е умрял!… Чувате ли? Вие си мислите, че това е трупът на Бааб Каспар! Лъжете се! Забравете го! Кметът на Сонт — Бааб Каспар — в този миг е жив и здрав и си седи в кабинета. А това, което виждате, е илюзия и нищо повече…

В първия момент хората разтъркаха очи.

После се усмихнаха.

И всички с готовност се съгласиха, че неподвижният труп, застинал в неестествена поза в креслото, е само една илюзия и нищо повече.