Джеймс Хоуган
Трите заповеди на Създателя (18)

15

Зад нисък хълм до няколко оголени скали близо до една от пустините на Титан стоеше ландърът, потънал в оазис от светлина, която струеше от габаритните му дъгови прожектори. По-малки светлини, проблясващи и пробягващи надолу по склона от двете страни на хълма, показваха движението на спусналите се от кораба групи на специалните части на САЩ и на британската морска пехота, които се разгръщаха и заемаха позиции, за да прикрият подстъпите.

Вътре в ландъра с шлемове в ръце Замбендорф и Абакоян, като пристъпваха тромаво в скафандрите си за открито пространство, си проправиха път през тълпата облечени като тях фигури, които седяха или стояха в ограниченото пространство на кабината за хранене в задната част на кораба, и спряха на вратата на кабината за управление. Сред бъркотията от апаратура и комуникационни конзоли Чарлс Жиро, заместникът на Лихърни, разговаряше с видеообраза на шефа си, който следеше действията от „Орион“, а другите екрани показваха картини от околността. На един от мониторите се получаваше изображение от летящ високо над повърхността апарат и на компютърно генерирания, условно оцветен пейзаж. Като бавно движещи се точки се виждаше група приближаващи се ездачи талоиди, вече на по-малко от две мили, които бяха избрани за първия контакт — отчасти поради малкия им брой, отчасти заради пустинната местност, което, както беше преценено, щеше да сведе до минимум евентуалните усложнения.

— А, психолозите са в пълен състав, виждам — отбеляза Замбендорф, като изгледа Маси, Върнън Прайс и Малкълм Уейд, които седяха наблизо.

— Поне имаме причини — каза Върнън. — Какво, по дяволите, правите тук вие двамата?

Замбендорф поклати укорително глава.

— Само затова, че сте успели да разкриете няколко доста аматьорски номера, не бива да правите грешния извод, че нищо истинско не може да съществува — предупреди той. — Не бива да се опирате много на обобщения, направени на основата на собствения опит. Това, знаете ли, не е научно.

— Добре казано — отбеляза Уейд. — Точно това говоря през цялото време.

— Допуска ли се възможността талоидите да се с телепатични способности? — попита някой с любопитство.

Замбендорф си позволи снизходителната усмивка на човек, който не може да каже толкова, колкото би искал.

— Нека само отбележим, че аз съм тук по лична молба на научния ръководител на мисията.

Ако искаха, можеха да кажат — това не беше вярно. Маси вбесено извърна глава.

Междувременно Абакоян следеше през вратата до тях всички действия в кабината за управление и разговаряше полугласно с един от офицерите, който стоеше до вратата. Замбендорф направи крачка напред и надзърна през рамото на Абакоян точно навреме, за да чуе как Даниъл Лихърни пита от монитора:

— По твоя преценка това променя ли положението, Чарлс? Ако искаш да качиш хората си обратно на совалката и да чакаш по-благоприятна възможност, имаш съгласието ми.

Жиро тръсна глава.

— Въоръжените апарати ще осигурят предостатъчен резерв от огнева мощ, ако се стигне до въоръжени действия.

По-добре да си свършим работата, след като вече сме тук. Полковник Уолис е съгласен. Решихме да не изключваме дъговите прожектори, за да предупредим все пак за присъствието си.

Наблюдаваните преди това реакции бяха потвърдили, че талоидите притежават някаква чувствителност към обикновените видими вълнови дължини.

— Какво става? — прошепна Замбендорф. Абакоян посочи към екрана, който показваше приближаващите са талоиди.

— Втора група талоиди се движи след първата и бързо я настига — каза той. — Около тридесет са… и имат няколко от тия щури ходещи каруци.

Знаеше се, че талоидите разполагат, колкото и странно да изглеждаше, с крачещи превозни средства, теглени от машини на колела.

— Втората група преследва ли първата или се опитва да се присъедини към нея? Абакоян поклати глава.

— Никой не знае, Карл. Но тези отпред не бързат — или не се тревожат, или не знаят, че другите са след тях.

— Челната група от талоиди спря — съобщи един от операторите.

Редицата точки на екрана беше стигнала до края на широка, плоскодънна падина пред хълма.

— Трябва да виждат светлините ни от мястото, където са сега.

Жиро погледна за момент екрана, после се обърна към капитана на кораба, който стоеше до него.

— По-добре и останалите от групата да излязат — промърмори той.

— Внимание! Всички за повърхността да сложат шлемовете и да се съберат пред люка. Всички за повърхността пред люка!

Пет минути по-късно Замбендорф и Абакоян се появиха на външната платформа и застанаха загледани в стената непрогледен мрак отвъд светлините на прожекторите. Като пренебрегна стълбата в единия край, Абакоян пристъпи наред и даде възможност на своите двадесет и два фунта да се понесат на шест фута надолу към повърхността. Замбендорф го последва, докато зад тях от люка наизлязоха нови фигури, и миг по-късно краката му докоснаха повърхността на един чужд свят. Двамата с Абакоян се спогледаха през визьорите на шлемовете, но никой не продума. После се обърнаха и тръгнаха към групата да посрещане на талоидите, която се събираше на петдесет ярда навътре в кръга от светлина.