Александър Дюма
Жозеф Балзамо — бунтът на масоните (60)

58.
Посещението

Лоренца не се беше излъгала. Една карета, след като премина портата „Сен Дьони“, мина през предградието със същото име, зави покрай ъгъла между портата и последната къща от предградието и тръгна по уличката. Тази карета возеше, както беше казала ясновидката, господин кардинала Луи дьо Роан, епископ на Страсбург, когото нетърпението караше да открие преди определения час магьосника в бърлогата му.

Каретата се спря на ъгъла на улица „Сен Клод“, по заповед на господаря й се скри под дърветата на около двадесет крачки. Тогава господин кардиналът Дьо Роан, облечен в светска дреха, отиде и почука три пъти на вратата на жилището, което разпозна лесно по описанието, направено от граф Дьо Феникс. Стъпките на Фриц отекнаха в двора и вратата се отвори.

— Тук ли живее граф Дьо Феникс?

— Да, монсеньор.

— Добре. Съобщете му за мене.

След пет минути вратата се отвори и граф Дьо Феникс се появи на прага.

— Добър вечер, монсеньор — поздрави той.

— Казаха ми, че сте ме очаквали! — извика кардиналът, без да отговори на поздрава. — И то, че сте ме очаквали тази вечер! Това е невъзможно.

— Моля монсеньор за извинение, но ви очаквах — отговори графът.

— Очаквали сте ме! И кой ви предупреди за моето посещение?

— Самият вие, монсеньор.

— Как така?

— Не спряхте ли каретата си пред портата „Сен Дьони“?

— Да.

— И не повикахте ли вашия лакей, който дойде да говори с Ваше високопреосвещенство до вратата на каретата ви?

— Да.

— И не му ли казахте: „Улица «Сен Клод», в Маре, през предградието «Сен Дьони» и по улицата“, думи, които той повтори на кочияша?

— Значи сте били там?

— Не, но монсеньор забравя, че аз съм магьосник.

— О, наистина, щях да забравя, господине… Как би трябвало да ви наричам! Господин барон Балзамо или господин граф Дьо Феникс?

— Когато съм у дома, монсеньор, нямам име — казвам се Господаря.

— Ще ви последвам, но при едно условие.

— Какво?

— Да ми обещаете, че няма да ме вкарвате в лични връзки с Дявола. Много се страхувам от Негово величество Луцифер.

— Но, монсеньор…

— Да. Обикновено избират някои хитреци, напуснали френската гвардия, да се правят на дяволи или пък мускетари, които, за да изиграят по-убедително ролята на Сатаната, удрят хората с пръст по главата или по носа, след като са угасили свещите.

— Монсеньор — каза Балзамо, като се усмихваше, — моите дяволи никога не забравят, че имат честта да общуват с принцове, и помнят добре думите на господин Дьо Конде, който се закани на един твърде буен от тях, че ще удари много силно с ножницата си и че ще бъде принуден или да се махне, или да се държи прилично.

— Да — заяви кардиналът, — интересна история. Да отидем в лабораторията.

— Да вървим.