Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (172) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik(2010)
Допълнителна корекция
moosehead(2010)

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

История

  1. —Добавяне

XXII

Него ден флотата имаше празник. Въпреки острия декемврийски вятър, въпреки дъжда, въпреки снега всички Голтаци от флотата бяха на палубите. Сребърните полумесеци блестяха сиво-жълто с червеникав блясък по зеландските шапки. И Уленшпигел запя:

Освободен е Лайден. Кървавият херцог

напуска Нидерландия[1]. Камбани, зазвънете.

Камбанен хор, залей небето с песента си.

Звъннете, чаши и бутилки.

Когато някой пребит избяга,

уплашен и с опашка свита,

той поглед замъглен от кръв извръща

към своите гонители жестоки.

Раздраната му челюст затреперва

като във гърчове пред смърт.

Замина вече кървавият херцог!

Звъннете, чаши и бутилки! Да живей Голтака!

Сам себе си би искал той да хапе,

ала тоягите зъбите му строшиха;

и бузеста глава навел, той си припомня

ония дни на кръв и лакомия.

Замина вече кървавият херцог:

забийте, барабани, за прослава,

забийте, барабани, за война!

                Да живей Голтака!

 

Той моли дявола: „Продавам тая кучешка душа,

                        но дай ми

поне един час пълна власт отново.“

„За мен душата ти не струва нито херинг“ —

отвръща дяволът — „И не ми трябва.“

Зъби не се намират и не бива

корави късове да се ядат.

Замина вече кървавият херцог.

                Да живей Голтака!

 

Мъничетата жалки — крастави, сакати,

родени и умиращи върху сметта,

надигат крак и пръскат оня,

който убиваше с неутолима страст.

                Да живей Голтака!

 

Той не обичаше жените, ни приятели,

нито веселия, ни слънцето, ни своя крал

освен Смъртта, обручена със него,

която още в дните предгодежни

пречупи лапичките му —

защото не обича горделиви хора.

Забийте барабаните за радост!

                Да живей Голтака!

 

И куците, и крастави, и еднооки

мъничета из улиците дигат крак отново

и пръскат го със топло и солено,

а с тях и хрътки, и овчарски псета,

и кучета унгарски и брабански,

а също от Намюр и Люксембург.

                Да живей Голтака!

 

И натъжен, и с муцуна във пяна

при господаря си отива той да пукне,

а господарят му с ритник ще го посрещне,

защото недостатъчно бил хапал.

Във пъкъла той за Смъртта се жени

и тя му казва: „Моят херцог.“

А той на нея: „Моя инквизиция.“

                Да живей Голтака!

 

А вий, камбани, зазвънете силно,

камбанен хор, пространството със песни изпълни;

звънете, чаши и бутилки!

                Да живей Голтака!

Бележки

[1] Алба напуснал Нидерландия на 18 декември 1573 година.