Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (145)

Писмо CXLII

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Честна дума, моя прелестна приятелко, не зная вече дали лошо съм чел, или лошо съм разбрал вашето писмо, разказаната в него история и приложения «епистоларен образец». Мога да ви кажа, че само той ми се стори оригинален и способен да направи впечатление, затова направо го преписах и го изпратих на божествената президентша. Не загубих нито минутка — нежното послание замина още снощи. Предпочетох да постъпя така, първо, защото бях обещал да й пиша вчера и, второ, защото си казах, че цялата нощ едва ли ще й стигне да се вглъбява и да обмисля «това голямо събитие» — рискувам втори път да ме упрекнете за израза.

Надявах се да ви изпратя тази сутрин отговора на моята любима, но вече е горе-долу обед, а аз още нищо не съм получил. Ще почакам до пет часа и ако дотогава нямам известие, ще отида лично да го получа, защото само първата стъпка е трудна, особено когато проявяваме внимание.

А сега, както се досещате, бързам да науча края на историята на този ваш познат, толкова страшно заподозрян, че не е способен, ако се наложи, да пожертвува една жена. Не се ли е поправил той? И не му ли е простила неговата великодушна приятелка?

Това не ми пречи да очаквам вашия ултиматум, както дипломатично се изразявате вие! Любопитен съм да узная дали и в тази моя постъпка ще откриете любов! Ах, разбира се, в нея има любов, и то голяма! Но към кого? Да не се задълбочаваме, оставям се на вашето благоволение.

Довиждане, моя прелестна приятелко, ще затворя писмото си към два часа с надеждата да прибавя очаквания отговор.

Два часът следобед.

Все още нищо. Часът напредва, нямам време да добавя нито дума. Нима този път пак ще ми откажете най-нежните любовни целувки?

Париж, 27 ноември 17…“