Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 37гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
etsatchev(2011 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
trooper(2011 г.)
Допълнителна корекция
moosehead(2019)

Издание:

Цончо Родев. Двама против ада

Роман за юноши

Първо издание

 

Рецензент: Юлиян Йорданов

Редактор: Кръстьо Станишев

Художник: Алекси Начев

Художествен редактор: Олга Паскалева

Корица: Венелин Вълканов

Технически редактор: Венцислав Лозанов

Коректори: Христина Денкова, Маргарита Милчева

 

Дадена за набор на 23 XI. 1985 година.

Излязла от печат 30. IV.1986.

ДП „Георги Димитров“, София.

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция на препинателни знаци

39

(Вместо епилог)

Цар Йоан Асен напълно осъществи клетвеното си обещание. В годините на неговото властвуване (1218–1241) България достигна най-големия си разцвет за цялото средновековие. Той даде на народа продължителен мир, но междувременно с умни политически ходове възвърна онези живи части от плътта на България, които предшественикът му с лека ръка бе загубил — земите на латинския васал деспот Алексий Слав, а също и Бялград и Браничево с областите около тях. Страната разбогатя, процъфтяха просветата и занаятите, възкреси се и се оживи търговията с целия тогавашен свят. Разцветът наложи България да има вече собствени пари и Йоан Асен запълни тази нужда — за пръв път при него започнаха да се секат златни, сребърни и медни монети. А на седемнадесетата година от своето царуване (1235 г.) той сполучи също да възобнови българската патриаршия, с което осигури независимостта на родната ни църква.

Със съседите си той поддържаше отношения на мир и разбирателство. Но когато злонамерен владетел посегнеше с алчна ръка към българските земи, царят съумяваше да покаже, че миролюбие и бранна немощ са различни неща. Това най-тежко изпита върху себе си вероломният Теодор Комнин, солунско-епирският деспот. Той нахлу с изненада в България, но Йоан не остана безучастен като своя предшественик и го пресрещна с войските си. И на 9 март 1230 година стана прочутата Клокотнишка битка. Като ползуваше съветите на своя изпитан в много сражения протостратор Годеслав, Йоан Асен разположи силите си по най-разумен начин. И когато битката започна, прехвалените турми на Теодор Комнин се разбиха в гранитната скала, която българите образуваха с гърдите си. После царят издигна на едно копие онзи договор, който византиецът беше погазил с нападението си, и с него вместо пряпорец поведе воините си в насрещен удар. Теодор Комнин се опита да се удържи, но тогава откъм гърба му се появи една конница, бърза като току-що пусната стрела. Нейният начелник Деян помете тилните части на ромеите и завладя стана им. Обкръжен от всички страни, деспотът се принуди да моли за милост. Така войската на Теодор Комнин беше разгромена напълно, а самият той заедно със семейството си, много роднини и всичките си сановници и военачалници падна в плен. Йоан Асен заповяда тях да отведат в Търновград, а прояви безпримерна милост към простите войници, като ги върна по селищата и домовете им. А когато тръгна с войската си подир тях, „всички безкръвно му се подчиняваха“ и както ще отбележи хронистът Георги Акрополит, признаха неговата власт „Адрианопол и Димотика, после целият Волерон (б.а. — долните течения на Места и Марица), Серес, Пелагония, Прилеп и околностите им. Той пребродил Велика Влахия (т.е. Тесалия), завладял Албания и оплячкосал чак до Илирик“.

Така България се разпростря от Карпатите на север до Бялото (Егейско) море на юг и от Черно море на изток до Синьото (Адриатическо) на запад. И както ще отбележи неизвестният автор на Проложното житие на св. Иларион Мъгленски, Йоан Асен станал „господар на българи, гърци и франки, на сърби и албанци и на всички градове от море до море“.

Защото тази беше великата правда на България, в името на която народът низвергна престъпния цар Борил и се нареди като един зад Йоан Асен, сина на стария Асен.