Виктор Суворов
Денят „М“ (118)

1

А Жуков си има свои хора. Те също тръгнали на война. За тях ми е по-интересно да пиша. Ворошилов формирал своя екип от блюдолизци, измекяри, адютанти, поръченци и секретари. Подходът на Жуков бил друг.

Жуков не бил дребнав. Не обичал наказанията от типа на мъмрене или строго мъмрене. Жуковото наказание е разстрелът. Без формалности. Тъй като бил пристигнал в Халхин Гол с неограничени пълномощия, той ги използвал изцяло и дори попрекалил. Действал решително, бързо, с размах.

Генерал-майор П. Г. Григоренко е описал един от многото случаи. Заедно с Жуков от Москва пристигнала група слушатели от военните академии — офицерски резерв. Жуков свалял онези, които според него не съответствали на заеманата длъжност, разстрелвал ги и ги заменял с офицери от резерва. Ситуацията: отстранен е командир на пехотен полк, Жуков виква от резерва един млад офицер, заповядва му да замине за полка и да поеме командването му. Вечер. На стотици километри се е ширнала степ. Всички радиостанции по заповед на Жуков мълчат. В степта нито звук, нито светлинка — маскировка. Ориентири никакви. Стъмнило се. Цялата нощ офицерът шетал из степта, търсил полка си. Ако срещнеш в тъмното някого, няма да отговори на въпроса ти, никой не бива да знае нищо излишно, а някой и да знае, ще прояви бдителност: кажеш ли една излишна дума — ще те разстрелят. До заранта офицерът не могъл да намери полка си. А заранта Жуков сложил начело на полка следващия кандидат. А за онзи, който не могъл да намери полка — разстрел.

Когато генерал-майор П. Г. Григоренко написал това, западните експерти не му повярвали — за тях нашите порядки са неразбираеми. И решили, че генерал Григоренко просто има зъб на комунистическата власт и затова преувеличава.

А после се появиха други свидетелства. За разлика от мемоарите на Григоренко те принадлежат на съветски хора, галеници на властта. Ето едно такова. Избрах го, защото го е писал също генерал-майор, и той по същото време е воювал край Халхин Гол и ситуацията пак е свързана с тъмнината. Свидетелят е Арсений Ворожейкин, два пъти Герой на Съветския съюз, генерал-майор от авиацията. През войната той влязъл в първата десетица на съветските асове. А тогава, през лятото на 1939 година, бил млад летец. Ситуацията: прибирал се от бойна задача вечерта. Мракът се сгъстявал. Бензинът е на привършване. Долу — колона войски. И не може да се разбере в здрача наши ли са или японци. И бензинът нямало да му стигне да се повърти над колоната. Криво-ляво стигнал до летището си. Кацнал. За забелязаната колона можело да не докладва, във въздуха бил сам, можел да си затрае: нищо не съм видял и толкоз. Но докладвал: видях колона, а чия е, не разбрах, май са японци.

След известно време младия летец го викват лично при Жуков. И въпрос: чия е все пак колоната, наши ли са или японци?

Летецът отговаря, че е било невъзможно да се определи.

После станало следното:

„Жуков спокойно рече: Ако се окажат наши, утре ще се наложи да ви разстреляме. Свободен сте.

Не можах да проумея веднага смисъла на тези думи.

Но когато осъзнах заплахата, кипнах. Изпънах се «мирно» и решително заявих:

Разстреляйте ме сега…

Жуков се позасмя. Обърна се към шкафчето зад него, извади започната бутилка коняк и водна чаша, наля я до средата, подаде ми я:

Пийнете си и се успокойте.

Никога не пия сам.

Той пак се позасмя, помисли малко, извади втора чаша, наля си…“ („Красная звезда“, 5 август 1992 г.).

Ворожейкин го спасила твърдостта на характера му. И му провървяло: получил възможност да прояви твърдостта си пред Жуков. На онези, които бивали арестувани от главорезите от батальона Осназ на НКВД и разстрелвани призори, проявената твърдост не им помагала.

Стремежът на Жуков към ред (чрез разстрели) си имал и друга страна. Онези, които бил изпробвал в бой, на които бил повярвал, Жуков смело слагал на всякакви постове, поверявал им и най-тежки задачи. Трябва да признаем, че повечето пъти изборът на Жуков се оказвал правилен, Жуковите хора били самостоятелни, разсъдливи, решителни и твърди.

Знаем, че Сталин изпратил да воюва личния си пилот Голованов, а Ворошилов — своя генерал за поръчения от особена важност Хмелницки. Не е зле да хвърлим поглед и на Жуковия екип в началото на 1941 година. А и на самия Жуков.