Виктор Суворов
Денят „М“ (131)

4

Съветският нарком на черната металургия И. Ф. Тевосян посетил германски танкови заводи през май 1941 година и му било показано ВСИЧКО (а той се хванал за главата, когато научил, че в Германия няма танкове с противоснарядно брониране, няма танкове с дизелови двигатели, няма танкове с широки вериги, няма танкове с мощни оръдия. Тевосян отказвал да повярва в това), Ако Сталин беше нападнал Хитлер през юли, как бихме преценили сега посещението на съветския министър в секретните танкови заводи, където от него нищо криели?

А що се отнася до самолетите, Хитлер продавал не само онези, които били на въоръжение в Луфтвафе, а и онези, които още се разработвали. Хитлер продал самолетите така, че съветската страна имала цяла година за изучаването им. За изучаване и закупуване на германска авиационна техника Сталин изпращал в многократни продължителни командировки най-добрите си летци изпитатели и авиоконструктори, включително референта си по авиационните въпроси А. С. Яковлев. Ето неговия разказ: „Право да си кажа, мен също ме смущаваше откровеността при показването на най-секретни области от въоръжението“ (Цель жизни, с. 220). „Сталин, както и дотогава, много го интересуваше въпросът не ни ли лъжат германците, когато ни продават авиационна техника. Докладвах му, че сега, в резултат от последното ни, трето поред, посещение, вече се е създало твърдо убеждение (макар и това да звучи невероятно), че германците са ни показали същинското равнище на авиационната си техника“ (пак там, с. 247). И веднага след това реакцията на Сталин: „Организирайте изучаването на германските самолети от нашите хора. Сравнете ги с новите наши самолети. Научете се да ги биете“ (пак там).

Сталин също имал туй-онуй в областта на авиацията. Съветските бомбардировачи Ер-2 и Пе-2 по всички характеристики превъзхождали германските аналози. Но Сталин не само не ги продавал, но и не ги показвал на Хитлер.

Та кой на кого е вярвал повече?

Продаденият от Германия тежък крайцер „Лютцов“ не бил достроен. По тази причина се чуват приказки, че германската страна се отнасяла недобросъвестно към изпълняването на поръчката. В това вярвах и аз. А после намерих сведения, че почти всичко е било доставено в уговорените в договора срокове. И ако не са успели да доставят всичко, то е, защото им попречили обстоятелствата. Но от осемте оръдия от главния калибър били доставени и монтирани четири. През войната крайцерът се използвал като неподвижна плаваща батарея. Но по същия начин се използвали и всички други кораби от Балтийския флот, блокирани във финландския залив. За това, колко добросъвестно се отнасяли германските фирми към изпълняването на поръчките, свидетелства „Красная звезда“ от 7 януари 1989 година. Германците доставили всичко, което успели, включително и сервизи за хранене за повече от хиляда души екипаж. На всяка чиния и на всяка порцеланова чаша, както си му е редът, имало пречупен кръст. Съветските другари, които приемали крайцера, решили „неволно“ да строшат всички сервизи и да поискат нови без пречупени кръстове. За целта била организирана проверка на „сигурността на опаковката“. Раздрусвали и хвърляли сандъците с чиниите, но нито една чиния не се счупила. Всичко било направено с германска точност и педантичност и опаковано както трябва. Наложило се да ги вземат с пречупените кръстове.