Никос Казандзакис
В дворците на Кносос (63)

LXIII

Ариадна нададе радостен вик. Изтича да стисне ръката на героя. Но царят беше вече слязъл от престола си, изблъска грубо дъщеря си, приближи се до Тезей.

— Уби ли го? — запита го той със задавен глас.

— Да.

Народът чу това, закрещя.

Царят се обърна към народа, посочи Тезей:

— Убийте го! — каза той.

Юрна се народът, но Ариадна се намеси.

— Чакайте! — извика тя. — Аз заповядвам!

Извърна се към баща си.

— Тате — произнесе тя със строг глас, — ти се закле!

— Какво се заклех?

— Че ще му подариш живота, ако убие Минотавъра. Да или не?

Царят мълчеше.

— Един цар — продължи Ариадна — не престъпва клетвата си!

Царят мълчеше.

— Един цар — повтори със строг глас царкинята — не престъпва клетвата си!

Царят наведе глава. Извърна се към народа:

— Оставете го — каза той. — Заклех се, няма да престъпя клетвата си. Вървете си!

Обърна се към Малис:

— Отведи стражите! Вървете си и вие!

Всички си отидоха. Останаха само царят, Ариадна и четиринадесетте младежи и девойки. Скрити зад колоната, останаха и нашите трима приятели — Хари, Крино и Икар.

Царят отново седна на престола си. Кимна на Тезей.

— Ела тук, приближи се — каза му той.

Тезей пристъпи крачка.

— Слушам! — произнесе той.

— Върви си веднага! — извика царят, като с мъка сдържаше яростта си. — Качи се на проклетия си кораб и се махай!

— И аз това искам — отвърна спокойно Тезей, — да си отида!

Обърна се към другарите си.

— Да вървим! — каза той.

— Не бързай! — извика царят. — Вземи това копие, занеси го на баща си. То е символ на войната. Кажи му, че още преди да мине лятото, ще дойда в града му и ще срина двореца му. Ще го превърна в пепелище, и ще разпръсна пепелта му по всички ветрове! Казах!

Тезей сграбчи копието, което царят му подаде.

— Приемам войната! — каза той. — Чакам те!

И се засмя иронично.

— Защо се смееш?

— Внимавай, стари царю, да не би аз да дойда преди това тук и да превърна в пепелище твоя дворец! Остаря, остаря и царството ти, дойде нашият ред!

Царят се изплаши. Отпусна глава назад, целият пребледнял.

Ариадна се спусна, повдигна го.

— Татко! — извика тя. — Татко!

Но старецът беше припаднал.

Ариадна гребна вода от близкия басейн, поръси баща си.

Старецът се съвзе.

— Заведи ме в двореца… — промълви той. — Повикай стражите…

Крино изскочи иззад колоната, спусна се да помогне на господарката си. А Хари изтича в двореца, повика стражите.

И след малко Малис и войниците вдигнаха стария цар на ръце, изкачиха го по голямото стълбище, внесоха го в двореца и го положиха на леглото му. Ариадна и Федра, надвесени връз него му вееха.

Тезей се обърна към другарите си.

— Вие вървете на пристанището — каза им той, — пригответе кораба.

— Няма ли да дойдеш с нас? — попита го Андрокъл.

— Ще дойда малко по-късно. Имам още една работа в двореца.

— Не се бави! — извикаха му младежите и девойките, като го гледаха с тревога.

— Преди да се мръкне, ще бъда при вас. Вървете!