Есхил
Прикованият Прометей (5)

Първи стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Над този твой гибелен дял

аз плача днес. Буен поток

сълзи струят моите очи —

и аз облях с влажен порой

прекрасен лик. Ето че сега

ужасно зло пратил е Зевс —

по свой закон действува той,

че с дръзка власт

отколешните богове заплашва.

 

Първа антистрофа

 

Но прокънтя цяла земя

от жалбен вик. Вредом скърбят

за почитта, древната чест,

която ти, Атлас, Тифон

и всички вий имахте преди.

И днес навред в светия край

азийски, знай, плачат за теб —

за твоя дял,

за твоята многопечална участ.

 

Втора строфа

 

Жителките на Колхида —

        доблестните в бой девойки^[1],

        скитските тълпи, които

живеят чак накрай земя,

при Меотийското море^[2].

 

 

Втора антистрофа

 

и арийците — Ареев

        цвят, — и всички смели воини^[3]

        от кавказките твърдини —

окайват твоята съдба

        със остри копия в ръце.

 

Епод

Реват високите вълни,

простенват дълбините

и глухо тътнат бездните на ада.

        Твоята страшна беда оплакват

        бистроструйните реки.