Есхил
Прикованият Прометей (7)

Втори стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Нека всевластникът Зевс

        нивга в мисълта ми

        скверно упорство не вложи,

        нека тача боговете

        винаги с пир благочест,

        с кръв на тлъсти бикове там,

        край потока

        вечен на моя баща

        Океан,

        нека в думи не греша,

        нека бъде вечно с мене

        и не чезне тази мъдрост!

 

Първа антистрофа

 

Сладко е в смели мечти

        тихо да прекараш

        дългите дни на живота

        и да храниш с ясна

        радост доволна душа.

        Тръпна аз, като виждам как

        в страшни мъки

        чезнеш на тия скали.

        Ти пред Зевс,

        Прометее, нямаш страх —

        прекомерно си почел

        смъртния човешки род.

 

Втора строфа

 

Той плати ли с любов любовта?

О приятелю, имаш ли помощ

и подкрепа от смъртните? Та не видя ли

немощта, под която лежи,

удавен в тъма, в слепота,

като призрак човешкият род?

        Смъртният никога няма.

        с остър ум да отклони

        Зевсовата твърда воля.

 

Втора антистрофа

 

Прометее, научих това

от горчивата твоя неволя.

Друга песен достигна до мен — не оная,

с която те славех преди

при твоето брачно легло,

по сватбарски — когато, склонил

        с дарове мойта сестрица

        Хезиона^[1], ти я взе —

        ложе да споделя с тебе.