Джаклин Сюзан
Долорес (19)

19
Сестри

През пролетта Нита реши отново да прескочи до Лондон, за да придружи Нелсън на няколко светски събития. Беше скъсал с принцесата и имаше нова любовница, която не бе нищо особено. Освен това Нелсън искаше да види децата. Току-що беше позирала на супермоден фотограф за корицата на списание „Фашън“, което излизаше в Ню Йорк и Париж.

— Тъкмо навреме — изкоментира Нита. — Представи си каква реклама ще ми направи.

— Това вълнува ли те?

— Преди — никога. Смятаха ме за блестяща красавица. Сега съм просто твоята сестра. Където и да отида, всички се интересуват какво представляваш всъщност. Разбрах, че в тази страна ме канят единствено защото съм твоята сестра. Имат дори нахалството да ме питат дали няма да успея да те придумам да отидеш и ти. А една нагла модистка ми предложи да ме облече безплатно от главата до петите, стига веднъж да те заведа на някоя от вечерите й. Довечера ще съм у нея и знам, че пак ще ми предложи. Не се предава.

— Тогава защо ходиш?

Нита сви рамене.

— Защото колекционира знаменитости и колкото и да ми е неприятна, не мога да отрека, че гостите й са интересни личности. Странно, всички я ненавиждат, но ходят, защото знаят, че при нея се събират „имена“. Пък и завъртях няколко бързи и приятни любовни връзки с мъже, които срещнах у нея.

— Нита, никога не съм допускала, че си толкова разюздана.

— Навремето не бях. Е, изгубих девствеността си преди теб, но най-вече от любопитство. Но сега имам нужда от тези връзки… от тези неделни следобеди. Въпреки че всички в Лондон знаеха за любовницата на Нелсън, и аз притежавах известен блясък. Тук съм нищо. Ти си голямата звезда.

— Нита, та това е само защото бях женена за Джими.

— Може би бракът ти е дал първоначалния тласък. Но сега не е само той. Джими почина преди близо четири години, а популярността ти никога не е била по-голяма. Лицето ти е на кориците на всяко списание. За тях си като богиня. Самотна красива богиня, която се е посветила на децата си, прави дълги разходки и притежава царствена хубост. Ти си загадъчна, тъжна и бляскава. А аз, с всичките си фантастични дрехи и бижута, съм само твоята сестра. Дори в Европа вече е така. Знаеш ли защо Нелсън настоява да се върна? Попита ме дали не мога да те убедя да ме придружиш!

— Няма да е зле да дойда. — Наближаваше Великден, Бари щеше да замине за Палм Бийч. Отново самотен празник…

— Не, не искам да идваш. Искам да бъда приемана заради самата себе си. Защо мислиш, че търпя Хорейшо Кошмара?

— Мислех, че те забавлява.

— Не, и той е фалшив като другите. Но ме води в „Пърлс“, в „Илейнс“ и на други приятни места. — Нита запали цигара. — Но трябва да знаеш още нещо. Вече не ми е забавно. Изведнъж всички лица станаха едни и същи, вече не привличам обществения интерес. А Хорейшо направо ми лази по нервите. Това негово налудничаво кикотене, тези вечно влажни ръце, пък и започна много да пие. Но поне се държи с мен като че ли наистина представлявам нещо. Между другото, той те мрази. Казва, че си снобка.

— Е, слава богу, няма нужда да се съобразявам и с мнението на Хорейшо Кейпън.

— Е да, той не е важен. — Очите на Нита се насълзиха. — Доло, животът ми е толкова объркан. Нищо не ми остана.

Тя прегърна конвулсивно сестра си и захлипа неудържимо.

Долорес я притисна към себе си като малко дете и замилва косата й.

— Имаш всичко, Нита. Трябва да бъдеш благодарна за толкова благини. Все пак имаш съпруг. Вярно, че бракът ти не е идеален, но ако ти или децата се разболеете, той няма да ви изостави. Мисли за прекрасните деца, блестящия светски живот, многото пари и за нещо истински важно — можеш да отиваш и да се връщаш, когато пожелаеш. И хората знаят коя си, Нита.

— Да, аз съм сестрата на Долорес Райън!

— Не, ти си лейди Брамли, и то много красива лейди. Винаги си била по-хубава от мен. Просто прахоса по Хорейшо прекалено много време.

Нита направи неумел опит да се усмихне. Тогава Долорес рече:

— Нита, никога в живота си не съм искала услуга от теб. Но моля те, много те моля, нека дойда с теб в Лондон. Няма да ходя на големите балове, нямам дрехи за тях, но ще ми бъде приятно да заведа децата за Великден. През празниците най-силно усещат отсъствието на баща си. Ще отседнем в къщата ти в провинцията.

— Да, представям си. — Нита седна и старателно избърса размазания под очите й туш. — Всички журналисти ще се стълпят на летището. Ще съм длъжна да дам голям прием в твоя чест и това ще е началото на лудницата. Пък и не искам да се нагърбвам с никакви отговорности. Ще опитам да се видя с Ерик. Може би след всичкото това време съм започнала да му липсвам.

— Но той е най-малко на шейсет и две и…

— Още е потентен. Той е от тези мъже, които и на осемдесет години могат да се забавляват със секс. Доло, не разбираш ли, връщането ми поне ще ми даде възможност да направя пробив. Съвпада с рождения му ден. Ще му изпратя подарък. А ако не е в Лондон, ще отида в Париж, Рим или където се намира. Чух, че новият му кораб вече е готов. Превърнал го е в по-малък вариант на „Франс“.

— Четох за него в „Тайм“. Пишеше, че са избили цели палуби. Има седем огромни апартамента, десет големи стаи, три салона, бална зала, открит и покрит басейн, ледена пързалка. Той е единственият човек в света, превърнал презокеански лайнер в яхта.

— Точно така. Доло, не виждаш ли, че не мога да те взема в Лондон! Ще трябва да се движа с теб, да обядваме заедно, да пием чай и върху мен ще се съсредоточи прекомерно внимание. Журналистите ще ме преследват, но не заради мен, а заради теб. Точно тогава ще излезе и снимката ми във „Фашън“. Но ако ти си там, твоите снимки ще са по всички корици и просто ще засенчиш големия ми момент.

Доролес седеше до сестра си и я държеше за ръка.

— Виж, Нита, щом наистина обичаш Ерик, може би най-добре ще е да го прикриеш.

Нита се засмя.

— Въз основа на богатия си любовен опит ли ми даваш съвети?

— Не, сама го проумях. Дори аз знам, че ако преследваш един мъж, той се мъчи да избяга. Затова европейките минават за толкова добри любовници — просто знаят как да дърпат юздите.

— Лесно е да се развиват теории. — Очите на Нита отново се напълниха със сълзи. — Не знаеш какво е нощ подир нощ да лежиш будна и да копнееш за някой мъж. Знам, че според твоите стандарти Ерик е стар и грозен. Но, Доло, когато влезе в някоя стая, краката ми направо омекват. Просто ме възбужда — това е истината. Виж колко време мина, а не спирам да мисля за него.

— Кога отлиташ за Лондон? — запита Долорес.

— Другата седмица. Кажи ми, какво да купя за подарък на милиардер, който си има всичко?

— За Ерик ли? — Долорес се замисли. — Не знам.

— Естествено, че не знаеш. Колко си студена, Долорес! Никога не сме били истински близки и почти не се познаваме.

— Защо мислиш, че съм студена?

— Ами виж си биографията след смъртта на Джими. И нека погледнем истината в очите: дори него не си обичала. А какво е положението в момента? Имаше възможност да се свържеш с един от най-чаровните мъже в света, Еди Харис, а сега той се среща с някаква холивудска красавица и това ни най-малко не те тревожи. Изпусна и Бари Хейнс. С какво изобщо се занимаваш?

— Обядвам с Бриджит веднъж седмично. Състоянието на Тимоти се влошава. За Бриджит ще е по-добре, ако умре. Ще трябва за Великден да заведа децата в имението, а е толкова потискащо да гледаш как го изнасят и внасят с инвалидния стол и да слушаш как стене от болки. Бриджит е много стриктна — разрешава му да гълта болкоуспокояващи само веднъж на четири часа. — Долорес замълча. — Между другото, Нита, още ли си на демерол?

— Само когато съм отчайващо нещастна и искам да отплавам. Но от три дни не съм гълтала. Планирам кампанията си за Ерик и главата ми трябва да е бистра.

— Нита, желая ти да го спечелиш отново, ако наистина го искаш.

— Нищо не разбираш, нали?

— Не. Защото е толкова непривлекателен, а имам и усещането, че въпреки титлата си е лишен от чувствителност… не е способен на дълбоки чувства, а това са качествата, които могат да накарат една жена да обикне мъжа.

Нита се изправи.

— Какво знаеш ти за любовта? Приятно прекарване във Вирджиния и моля те, Доло, пожелай ми успех!