Джаклин Сюзан
Долорес (8)

8
Трийсет и шест години

Долорес гледаше втренчено сивкаво мръсната Ийст Ривър^[1]. Излезе от кабинета и отиде в просторната дневна. Как щеше да преживее и този ден? Измина почти година от убийството на Джими. Година, през която Долорес не биваше да „излиза“. Е, от време на време можеше да си позволи по някой обяд с „подходящ човек“. Това събитие винаги излизаше на първите страници на вестниците и се обсъждаше дни наред. Но сега се чувстваше самотна. Дяволски самотна.

След погребението беше отишла в Лондон. Преди и по време на погребението всички се държаха поразително коректно. Двамата с Майкъл не мигнаха цяла нощ и изчетоха всички вестници за погребенията на Джон Кенеди и Линкълн и сполучиха да организират всичко по подобаващо сходен начин. Само дето не можа да вземе със себе си близнаците. Успя да накара Мери Лу да мирува през цялото време, но това й струва много усилия. Сетне заедно с Бетси Минтън и децата отлетя за Лондон при Нита.

Нита беше бясна, че не може да дава приеми в чест на Долорес.

— Смешно е да играеш ролята на съкрушена вдовица. Та той ти изневеряваше през цялото време и всички го знаят. Искам да кажа, че не беше като брат си, който, изглежда, е последният мъж, дето държи на семейната чест.

— Нита, моля те, към края аз наистина обичах Джими.

Нита я изгледа предизвикателно.

— Доло, ти можеш да обичаш само себе си. И продължавай в същия дух. Погледни на какво заприличах аз с тази нестихваща любов към Ерик…

— Кой Ерик?

— Баронът.

Долорес се засмя.

— Нестихващата ти любов е към парите му, не към него.

— Имам достатъчно пари — възрази Нита.

— Тогава защо го обичаш? Той е тъй отблъскващ… грозен.

— Може би силата му ме омайва. Не знаеш ли колко много жени са били влюбени в Хитлер и Мусолини само заради силата им?

— Май раздуваш работата.

— Силата му е само част от всичко — настоя Нита. — Не усети ли снощи, когато се отби тук, какъв магнетизъм излъчва?

— Нищо не усетих и съм убедена, че е купил титлата си посредством някаква съмнителна сделка. В доброто общество не го приемат.

— Доло, доброто общество си отиде. Край. С изключение на няколко седемдесетгодишни дами. Погледни днешното общество — обратни князе и лордове, рок-звезди плюс всеки простак от Щатите с над десет милиона! Дори кинозвездите са влезли във висшето общество! А и ти, мила моя, вече не си част от общество. Ти си знаменитост сама по себе си. Лицето ти е на всички корици. Божичко, каква любовна история съчиниха относно теб и Джими.

— Точно затова не мога да се впусна в светски живот.

— Добре тогава, намери си дискретен любовник. Но продължавай в същия дух. Обичай само с тялото, не и със сърцето си.

— Нита, наистина ли изпитваш нещо към барона извън парите и силата му?

Нита се извърна.

— Може би в началото ми повлияха парите му. Искам да кажа, че ако беше се появил като бедния Джо, едва ли щях да го забележа. Но той има излъчване, а и аз бях отегчена от постоянните ухажвания на мъжете. Той не се втурна да ме завоюва. Когато ми го представиха, изглеждаше съвсем равнодушен. Тъй че в началото беше предизвикателство, а после дойде любовта. Да, любовта! Кълна ти се, Доло, че дори да нямаше петак, пак щях да го искам за любовник.

— Но той наближава шейсетте. А ти си на трийсет и пет.

— Да. — Нита се усмихна. — Сега сме в месеца, в който и двете сме на трийсет и пет. След три седмици ти ставаш на трийсет и шест.

Долорес се засмя.

— Спомням си как ужасно се чувствах, когато навърших трийсет. Всяка следваща година се превръщаше в проклятие. Носех се към четирийсетте и нямаше начин да спра. А сега изведнъж станах нелепо млада. Аз съм вдовицата на века и съм едва на трийсет и шест години.

Трийсет и шест години!