Хуан Карлос Онети
Нека вятърът говори (4)

Глава IV
Спомен за Тереса

Сега беше толкова лек, тъжен и далечен, като парфюм, запазил се дълго време в носна кърпичка. Появяваше се понякога, но никога с предизвестие. Обикновено в сънищата. Виждах лицето на Тереса или походката й. Местата бяха странни и постройките им ме объркваха. Никога нито дума, никога поглед, отправен към лицето ми. В сънищата, безмълвни и цветни, я виждах да минава, вдигах понякога ръка, за да докосна посланието, което Тереса не успяваше да ми остави. Но в безсъница винаги си я спомнях по един жесток начин, едва променена или избледняла, и това ме изпълваше с ярост и негодувание.