Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (101)

100.

Когато прочетоха присъдата, следобедната горещина беше отминала и слънцето хвърляше дълги сенки върху сградата на Ерусалимския районен съд.

Журналисти изхвръкнаха първи от сградата, за да осветлят обществеността за края на процеса. Търсачите на силни усещания сред присъстващата публика клюкарстваха и обсъждаха изхода на делото, докато си тръгваха. Последни излязоха свидетелите и адвокатите, благодарни, че дългият процес най-сетне е завършил. Липсваше само обвиняемият.

Оскар Гузман нямаше да излезе спокойно от парадния вход. Изведоха го без много шум с белезници и многобройни пазачи от задната врата на съдебната сграда и го вкараха в чакащия полицейски микробус, който щеше да го откара в затвора Шикма, за да започне да излежава присъдата си.

Дърк-младши и Сам Левин се забавиха във фоайето, за да благодарят на прокурорите за добре свършената работа, после излязоха под лъчите на залязващото слънце. Лицата и на двамата бяха мрачни, макар да се долавяше и известно задоволство. Каквато и да беше присъдата, тя нямаше да върне Софи и останалите загинали агенти.

— Петнайсет години за съучастничество в убийството на агент Холдер в Цезарея — каза Сам. — Повече не бихме могли да искаме.

— Това ще му осигури умирачката в затвора — отговори Дърк безизразно.

— С неговото здраве се съмнявам, че ще изкара и година.

— Тогава трябва да побързаш, ако искате да го съдите и за кражба на антики.

— Всъщност вече сключихме сделка с адвокатите му. Въпреки че имахме доказуеми обвинения за търговия с крадени антики и като нищо щяхме да му увеличим присъдата, нямаше да се промени нищо.

— И какво решихте вместо това?

— Всички обвинения ще бъдат свалени, ако ни съдейства за откриване на източниците на крадените предмети в сбирката си.

— Добра сделка — отбеляза с разбиране Дърк.

— И ние сме на същото мнение — отговори Сам, докато слизаха по широките стълби към главния вход на съда. — Това малко ще ни утеши за загубите, които претърпяхме.

— Хубаво е човек да знае, че от тази гадост се е получило и нещо добро — отговори Дърк и стисна ръката на Левин. — Сам, продължавай борбата със злото. Софи би искала да продължиш нейната работа.

— Ще го направя. Желая ти всичко най-добро.

Когато Сам тръгна към паркинга, Дърк чу някой да го вика. Обърна се и видя Ридли Банистър да слиза по стълбите, подпираше се на лакиран бастун.

— Да? — каза Дърк.

— Нали имаш минутка — каза археологът, когато докуцука до него. — Исках само да ти кажа, че до началото на процеса не знаех, че имаш връзка с госпожица Елкин. Донякъде ми беше колежка, макар да не се виждахме много често. Въпреки това трябва да ти кажа, че винаги съм я смятал за изключителна жена.

— И аз съм на същото мнение — отговори тихо Дърк. — Благодаря, че участва в процеса. Твоите показания бяха в основата на осъдителната присъда.

— Знаех, че купува откраднати артефакти, но и през ум не ми е минавало, че ще използва терористи, за да обогатява сбирката си. Не е трудно човек да си изгуби ума по стари предмети и аз също имам известни грехове в това отношение. Но човек трябва да се спре навреме. Освен че ми спасихте живота, ти и твоето семейство ми показахте верния път. За това ще ви бъда вечно благодарен.

— Още колко време ще ти трябва това? — попита Дърк и посочи бастуна.

— Месец, най-много два. Лекарите в Кипър си свършиха добре работата и ме закърпиха както трябва.

— Постъпи добре, като се съгласи Описът да бъде изложен в Истанбул.

— Той е неотделима част от артефактите, които дари НАМПД — отговори Банистър. — Може би това малко ще обезщети сестра ти. Между другото, Съмър е много жизнена млада дама. Предай й, моля те, че за мен ще е чест някой ден да вечеряме заедно.

— Ще й предам. А сега какво ще правиш?

— Кивотът с каменните скрижали на Мойсей. Открих следа, че може би е скрит в една йеменска пещера. Струва ми се многообещаващо. А ти?

— Мисля, че засега ми стига толкова работа из Средиземноморието — отговори Дърк замислено.

— С каквото и да се заемеш, желая ти успех. Поздрави на баща ти и Съмър.

— Успех, Банистър. До скоро.

Дърк остана загледан след археолога, който докуцука до стоянката на таксита и се качи в едно. Хотелът на Дърк беше само на няколко преки и той реши да се поразходи. Крачеше по улиците на Западен Ерусалим и скоро престана да забелязва движението и оживеното множество по тротоарите, защото главата му беше замаяна от прилив на чувства.

Мина покрай хотела си, продължи нататък и влезе в Стария град през Портата на Ирод. Потънал в мисли пое по тесните улички на изток, теглен от невидими нишки.

Последва една монахиня, която пресече улицата, и когато се осъзна, вдигна глава и установи, че се намира в двора на черквата „Света Ана“. Почувства как го обзема спокойствие, докато вървеше към задната й страна и къпалнята Витезда.

Пейката, на която бяха обядвали със Софи, беше празна и той седна в сянката на смокините. Потънал в мисли, остана вторачен в празните басейни дълго след залез-слънце. Още седеше неподвижно, когато вечерният бриз донесе хлад и сладкото ухание на жасмин се понесе над древната земя.