Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (46)

45.

Малко преди десет часа Софи паркира зад някакво магазинче за дрехи пред североизточната страна на Стария град. От другата страна на пътя и надолу по склона беше мюсюлманското гробище — продължаваше с извивки на юг, прехвърляше дълбоко дере и преминаваше в тясна ивица, която опираше в долината Кедрон.

— Сигурен ли си, че искаш да участваш? — попита Софи. — Повечето нощни операции се оказват скучни и напразни.

Дърк се усмихна.

— Не съм човек, който да пропусне възможността за разходка на лунна светлина с красиво момиче.

— Ти си единственият, който може да открие нещо романтично в нощно наблюдение.

Обаче трябваше да признае, че и тя изпитва подобни чувства. Бяха вечеряли в тихо арменско ресторантче близо до портата Яфа. С напредването на вечерта у нея се зароди силно желание да отмени операцията и вместо това да го покани в апартамента си. Потисна го, защото знаеше, че добиването на каквато и да било информация за убийците на агент Холдър е по-важно.

— Сам обикновено не закъснява — каза тя и си погледна часовника, а после погледна през прозореца на колата.

Минута по-късно мобилният й телефон започна да звъни. Тя го включи и заговори оживено на иврит.

— Сам се обади — обясни, след като затвори. — Катастрофирал е.

— Ранен ли е?

— Не. Един минибус с християнски поклонници не успял да вземе завой и блъснал колата му. На него му няма нищо, но колата е за боклука. Смята, че неколцина от възрастните туристи може би са леко ранени, така че ще мине време, докато се измъкне. Каза, че ще успее да дойде най-рано след час.

— Е, значи ще започнем без него — каза Дърк, отвори вратата на колата и слезе. Софи го последва, отвори багажника, извади бинокъл за нощно виждане и го окачи на врата си. След това измъкна голям плосък кожен калъф. Вътре лежеше военният модел на изпитания автомат ТАР 21 „Тавор“. Софи щракна заредения пълнител, дръпна затвора да вкара патрон в патронника, после сложи оръжието на предпазител.

— Този път си готова мечки да бориш — отбеляза Дърк.

— След Цезарея ще бъда винаги по-добре въоръжена от всеки нападател — заяви тя решително.

— Защо не остави на Шин Бет да се оправя с наблюдението, след като подозираш, че са набъркани ливанските контрабандисти?

— Помислих за това — призна Софи, — но информацията е твърде несигурна. По-вероятно е да си имаме работа с някоя групичка непълнолетни бандитчета, тръгнали да припечелят нещо. Може би изобщо няма да се появи никой.

— Това би било добре дошло — отговори той, намигна й и я хвана за ръката.

Пресякоха пътя и прескочиха канавката. Софи огледа околността с бинокъла и каза:

— Трябва да слезем по-надолу.

Спуснаха се десетина метра по склона и спряха на място, откъдето се откриваше гледка към целите гробища. Надгробните камъни се белееха на лунната светлина като разпръснати върху пясъка зъби. Софи седна на крайчеца на един и пак вдигна бинокъла. Няколко момчета играеха футбол от другата страна на Стената на плача, но самото гробище изглеждаше пусто. Тя заоглежда източната страна. Дърк я прегърна през кръста и Софи бавно свали бинокъла.

— Пречиш ми да си върша работата — възрази тихичко, после го прегърна през врата и го целуна страстно.

Някакъв слаб шум прекъсна интимните им мигове и Софи бързо грабна бинокъла.

— Трима мъже с раници — прошепна след миг. — Двама носят или лопати, или оръжия, не мога да кажа със сигурност.

Свали бинокъла и погледна нагоре към пътя.

— Защо го няма Сам…

— Има още поне половин час, докато дойде — каза Дърк, след като си погледна часовника.

Тримата мъже вървяха към центъра на гробището. Софи извади глока си от кобура и го подаде на Дърк.

— Ще ги арестуваме — прошепна му — и след това ще звънна на полицията да дойде да ги прибере.

Дърк кимна, провери дали оръжието е заредено и двамата тихо тръгнаха надолу, като постепенно се изнасяха надясно. Стигнаха до една по-висока гробница и се присвиха зад нея.

Минутите се влачеха едва-едва. Докато тримата предполагаеми иманяри се изкачваха по склона към тях, Софи тихичко прикрепи фенерчето си към цевта на автомата. С Дърк останаха напълно неподвижни, докато мъжете минаваха само на няколко метра от тях. Щом ги подминаха, Софи кимна на Дърк, скочи, светна фенерчето и извика на арабски:

— Стой! Горе ръцете!

Тримата се обърнаха и замръзнаха, присвили очи срещу лъча на фенерчето. Двама от тях — носеха автомати АК-74, а не лопати — я гледаха гневно и заплашително. Единият беше нисък, бедно облечен и мръсен, с изпъкнали очи — Хасан Акаис. Вторият беше също толкова мръсен, с чорлава брада и клюнест нос. Но не те, а третият мъж накара Софи да потрепери. Очевидно той беше водачът и я гледаше спокойно, с изучаващи очи, които просветваха над дълбок белег, обезобразяващ дясната му буза. Същото лице я беше гледало кръвнишки в Цезарея, когато ръководеше нападението, струвало живота на агент Холдер.

Ръцете на Софи затрепериха и лъчът на фенерчето заигра неспокойно по арабите. Акаис усети несигурността й и вдигна автомата, но преди да успее да натисне спусъка, отекна изстрел и на ръката му под лакътя цъфна червена рана.

— Хвърлете оръжията или ще ви пръсна главите! — извика сурово Дърк, който стоеше на няколко крачки от Софи, стиснал глока с две ръце.

Арабинът с чорлавата брада бързо пусна калашника на земята, но Акаис не помръдна, вторачен в Дърк с омраза. А после лицето му изведнъж се отпусна и на устните му заигра подигравателна усмивка.

— Мисля, че ти трябва да хвърлиш оръжието — чу се студен женски глас от мрака зад Дърк. — Вдигни ръце, за да мога да ги виждам.

Дърк се обърна и видя късо подстригана жена, застанала зад Софи и опряла пистолет в тила й. Беше с тъмни дрехи и на челото й бяха вдигнати очила за нощно виждане. На две крачки от нея стоеше мъж, насочил пистолет към главата му.

Софи го погледна извинително и пусна автомата на земята. Дърк нямаше избор, така че се усмихна невинно на жената и хвърли пистолета върху близкия гроб.