Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD(2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe(2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. —Добавяне

Приказка за един андалуски град, покорен от Тарик бен Зияд

До ушите ми достигна, царю честити, че някога имало град на име Лабта. Той бил владение на чужденци неверници. В него имало замък, който стоял постоянно заключен. Щом някой от царете на града умирал и на негово място се възцарявал друг неверник, той заключвал замъка с катинар. Минало време и на вратата на замъка вече висели двайсет и четири катинара — по един от всеки цар.

Веднъж на престола се възкачил човек, който нямал царски произход. Решил да отключи катинарите, за да види какво има в замъка. Велможите на царството взели да го разубеждават. Предложили му всички безценни богатства и съкровища, които притежавали, само и само да не го отключва, но царят не отстъпвал…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА И ОСЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят махнал катинарите и отворил вратата. Вътре съзрял изрисувани образи на араби, възседнали коне и камили. На главите им тежали чалми. Били препасани с мечове, а в ръцете си държали дълги маждраци. Царят намерил и една книга, в която прочел следното: „Ако тази врата бъде отворена, страната ще бъде завладяна от едно арабско племе, чиито воини досущ приличат на тези образи! Внимавайте, много внимавайте и не отваряйте вратата!“

Този град се намирал в Андалусия. Завоюван бил от Тарик бен Зияд през същата година по време на царуването на халиф Уалид бен Абдул Малик. Царят бил убит, страната му била ограбена, жените и момчетата — пленени, богатствата — похитени. Завоевателят намерил несметни съкровища — около сто и седемдесет корони с бисери и рубини, много скъпоценни камъни. Открил неизброимо количество златни и сребърни съдове и масата на пророка на Аллаха Сулейман ибн Дауд. Казват, че масата била от зелен изумруд. Сега се намира в Рим. Чашите й са от злато, а блюдата й — от ахат и безценни камъни. Тарик намерил в града и един псалтир, изписан с гръцки букви със златен варак и украсен със скъпоценности. В града открил и една книга, в която се говорело как се обработват рубини и други скъпоценни камъни, какви са съставките на отровите и на противоотровите. Там имало изображения на земята, моретата, отделните страни и рудниците. В замъка имало и голяма стая, в която стоял складиран много философски камък — само един дирхам можел да превърне хиляда сребърни дирхама в чисто злато. Всичките тези богатства Тарик изпратил на халифа, а арабите се пръснали из градовете на тази земя.