Клайв Къслър
Виксън 03 (48)

47.

Беше труден избор. Дейл Джарвис се колебаеше между датския ябълков пай и висококалоричната маслена торта. Запрати диетата по дяволите, взе и двата десерта и ги сложи на подноса до чашата с чай. После плати на касата и се настани на една от масите до стената на просторното кафене на щабквартирата на Управлението за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд.

— В скоро време ще има да си патиш от стомаха.

Джарвис вдигна поглед към сериозното лице на Джак Рейвънфут, завеждащ местната дирекция на Управлението. Рейвънфут, човек само от мускули и кости, беше единственият чистокръвен американски индианец, завършил с отличие Йейл, който впоследствие се бе пенсионирал като капитан I ранг.

— Предпочитам да ям мазни и вкусни лакомства, отколкото солена говежда пастърма и варена костенурка, които ти наричаш храна.

Рейвънфут погледна към тавана.

— Като се размислих, не съм вкусвал костенурка, ама хубаво приготвена костенурка от… откакто чествахме победата си край Литъл Биг Хорн.

— Ама вие, индианците, наистина не пропускате случай да жегнете нас, бледоликите — усмихна се Джарвис. — Хайде, сядай.

Рейвънфут остана прав.

— Не, благодаря. След пет минути имам съвещание. Преди малко чух Джон Госард от африканската секция да споменава, че си се занимавал с някакъв проект, свързан със стари бойни кораби.

Джарвис бавно дъвчеше залъка си от ябълковия пай.

— С боен кораб, в единствено число. Е, и какво?

— Мой стар приятел от военноморския флот, Джеймс Сандекър…

— Директорът на НЮМА? — прекъсна го Джарвис.

— Същият. Помоли ме да открия някакви стари, 406-милиметрови снаряди за корабна артилерия.

— И ти си помисли за мен ли?

— Именно бойни кораби се снабдяват с 406-милиметрови оръдия — каза Рейвънфут. — Знам това, защото бях заместник-командир на борда на „Ню Джърси“ по време на Виетнамската война.

— Имаш ли представа за какво са му потрябвали на Сандекър? — попита Джарвис.

— Каза ми, че негов научен екип иска да ги пусне върху коралови образувания в Тихия океан.

Джарвис спря да дъвче.

— Какво?

— Правели някакви сеизмографски проби. Искали да проверят дали бронебойни снаряди, пуснати от самолет на височина шестстотин метра върху корали, ще възпроизведат същия ефект като при земетресение.

— И най-обикновен надземен взрив може да свърши същата работа.

Рейвънфут сви рамене.

— Не се наемам да споря, не съм сеизмолог.

Джарвис вряза виличката в парчето торта.

— Къде предполага Сандекър, че са складирани?

— АРА имала такива.

Джарвис отпи глътка кафе и попи устните си със салфетка.

— Защо трябва да се взимат точно от АРА, след като могат да се намерят в почти всеки оръжеен склад?

— Те били експериментален вид, разработен в края на Корейската война, и никога не били използвани. Сандекър каза, че били далеч по-добри от стандартните снаряди. — Рейвънфут се подпря на облегалката на стола. — Говорих с Госард, той смята, че Сандекър греши — АРА не разполагала с такива. На партизаните им били нужни тия снаряди толкова, колкото на кон хриле, точно така се изрази. Според него снарядите, които търси Сандекър, ръждясвали в някой военноморски склад.

— А ако АРА наистина притежава тия снаряди, как ще постъпи Сандекър?

— Предполагам, че ще й предложи сделка или ще купи снарядите на раздута цена.

Джарвис се облегна назад и забоде виличката си в остатъка от тортата. Вече не беше гладен.

— Бих желал да говоря със Сандекър. Имаш ли нещо против?

— Ни най-малко. Но може би ще е по-добре да се свържеш с него чрез неговия ръководител на специални проекти. Той оглавява екипа по издирването.

— Как му е името?

— Дърк Пит.

— А, онзи ли, дето извади „Титаник“ преди няколко месеца?

— Точно той. — Рейвънфут погледна часовника си. — Време е да тръгвам. Ако откриеш някаква следа от тези снаряди, ще ти бъда признателен, ако ми се обадиш. Джим Сандекър е стар приятел. Все още съм му задължен за някои негови услуги.

— Можеш да разчиташ на мен.

Джарвис постоя известно време, човъркайки разсеяно в недоядения си ябълков пай, после стана и се върна в кабинета си, потънал в мисли.

 

 

Още щом го видя да влиза, Барбара Гор веднага разбра, че шефът е обзет от някакво предчувствие. Беше виждала този негов израз на дълбока концентрация твърде често, за да не го разпознае. Без да чака покана, тя взе бележника си и последва Джарвис в стаята му. Седна, кръстоса красивите си крака и зачака.

Той остана прав, загледан в стената. След това се обърна бавно и фокусира погледа си.

— Обади се на Госард и свикай съвещание с него и персонала му от африканската секция. Кажи му също, че искам отново да прегледам папката му с операция „Дива роза“.

— Промени ли решението си? Да не би да е възникнало нещо, свързано с нея в крайна сметка?

Той не й отговори веднага.

— Може би. Само може би.

— Нещо друго?

— Да. Изискай от разузнавателния отдел да ми предоставят всички данни за адмирал Джеймс Сандекър и Дърк Пит, с които разполагат.

— Те не са ли от НЮМА?

Джарвис кимна.

Барбара го изгледа въпросително.

— Предполагам, не вярваш да имат някаква връзка с операцията.

— Рано е да се каже — отвърна замислен Джарвис. — Да речем, че ще започна да навивам тези две нишки, за да видя дали ще ме заведат до същата макара.