Фридрих Незнански
Черните банкери (16)

15.

Когато звънна Грязнов, Турецки вечеряше.

Ирина се обади, чу познат глас, започна да кани Слава на гости, но разочарована от отказа му, се обърна към мъжа си:

— Грязнов напълно е подивял, не желае да разговаря с мен, иска само с теб.

— Слава, какво има? Заповядай, ще те почерпя едно питие, ще обсъдим тука всичко.

— Благодаря, но имам за теб едно много по-интересно подаръче.

— Не ме тормози!

— Познай до три пъти! — разсмя се Грязнов.

— Нима си засякъл Мирек?

— Да! На местопрестъплението!

— Яка новина! Много ме зарадва!

— Добре де, не се подмазвай — прекъсна го строго Грязнов. — Но сега и ти трябва да черпиш.

— Къде си го скрил?

— В предварителния арест. Ела, заедно ще го разпитаме.

— Чакай ме!

— Господи, с тази идиотска работа няма да оставят човека дори да се нахрани. Турецки, няма да доживея до пенсия! Ти ще ме съсипеш — простена жално жена му.

— Какви ги измисляш?

— Ами сега пък къде?

— Слава е арестувал наркопласьор, много ловък и хитър, трябва спешно да бъде разпитан. Само това. Не се вълнувай, никакъв риск, ще си поговорим с младежа един-два часа и ще се приберем.

Турецки се наведе и целуна жена си по бузата.

— А за мен? — обади се дъщеричката.

— За теб — задължително! — Той вдигна Нина на ръце, започна да я щипе и целува по бузите, тя се смееше, защото се страхуваше да не я погъделичка.

Турецки излезе на площадката пред жилището си, чу гласовете на тийнейджърите, скупчени на стълбите на горния етаж, и тръгна надолу, където до входа го чакаше собствената му кола. Студеният вятър подхвана шлифера му, но след топлината вкъщи не усещаше студа.

Разпитът на Шайбаков вървеше трудно. Най-напред той отхвърляше всички обвинения и категорично отказваше да отговаря на въпросите. Но когато от лабораторията на експертно-криминалистичното управление дойде потвърждение, че в шампанското, което Грязнов беше излял от чашите в две празни шишета, се оказва разтворен первитин и това е същото вещество, което е открито при обиска в джоба на арестувания, разговорът стана по-конкретен.

— Мирослав Демидович, откъде се снабдявате с този наркотик? — попита Турецки.

— Че откъде мога да се снабдявам? Сам си го произвеждам — най-сетне тихо призна Шайбаков.

— Ей, момче, лъжи, ама с мярка! — рязко се намеси Грязнов. — Знаем, че первитинът се прави в секретните лаборатории на Англия и в Съединените щати. Там и кракът ти не е стъпвал. Какво образование имаш?

— Средно.

— Разказвайте, не го увъртайте, откъде получавате наркотика? — намеси се и Турецки.

— Нали ви казвам: сам го правя. Направо в кухнята, там съм организирал производството. Като не вярвате, да отидем у нас, ще ви покажа.

— Непременно ще отидем, вече имаме заповед за обиск на дома ви, ето в джоба ми. Само че малко по-късно.

— А защо си избрал точно този наркотик? — попита Грязнов.

— Первитинът силно повишава половата възбуда. Сами виждате: имам съвсем обикновен вид. Заради това съм комплексарче. А винаги съм харесвал красивите и стройни момичета. Без первитин няма никаква взаимност, а с него е лесно и просто…

— Значи им сипваш в шампанското, както направи днес? — възмути се Грязнов.

— И какво толкова? Первитинът няма вкус и мирис. Повишава настроението и жизнения тонус. И никаква умора в продължение на няколко денонощия! Пълен кеф. Можеш да чукаш която си искаш.

— А не ви ли смущава обстоятелството, че по ваша вина момичетата стават наркоманки? В момента в психоневрологичната клиника се намират вече три ваши жертви.

— Това не са мои проблеми — парира Шайбаков.

— Не, ваши са, ваши, господин Шайбаков, съгласно член двеста двайсет и осем от Наказателния кодекс — присъда от три до седем години — обясни Турецки и добави: — Познавате ли Владимир Козлов?

— Да. А защо?

— Откъде го познавате?

— По едно време работехме заедно в банката, след това аз напуснах.

— Козлов вземал ли е от вас первитин?

— Взе… веднъж… наскоро.

— Той употребява ли наркотици, или ги използва като вас, за да сваля момичета?

— Не знам. Това са си негови проблеми.

— Ясно. А Марина Суркова също ли е ваша клиентка?

— Да. Между другото, с нея ме запозна Козлов. Тя на два пъти си взема от мен первитин. Против главоболие — усмихна се той.

— Шайбаков, не мога да разбера защо вашият первитин има такъв необикновен, шокиращ ефект? Миналата нощ вашите клиентки са тичали голи и обезумели из Москва. Тяхната манифестация завърши с наша помощ в психоневрологичната клиника. Обяснете ни, какво добавяте в него?

По лицето на Шайбаков се плъзна сянка на самодоволство, но той побърза да я скрие и започна да разказва с унила физиономия:

— В первитина добавям препарат за анестезия, тоест със съвсем противоположно действие. А пропорцията е избрана по пътя на опита. Ето, имате образец, можете да го пробвате върху момичета. За тях е страхотен кеф! На всичко са способни! Че и ще ви благодарят — заключи победно Шайбаков, вече без да скрива гордостта си.

— Вече го видяхме — процеди през зъби Грязнов.

Турецки взе слушалката, набра номера на дежурния лекар в клиниката, където бяха настанени Суркова и двете момичета, намерени на Червения площад. Когато отсреща отговориха, той се представи и попита какво е състоянието на пациентките.

— Суркова е пусната заради погребението на сестра си, чувства се задоволително — отговори дежурната. — А момичетата са зле. Затруднени сме, не знаем с какво да ги лекуваме, как да намерим противоотрова.

— Всичко е ясно. Благодаря ви за информацията.

— Какво казаха? — попита Грязнов.

— Лоша работа. Лекарите не знаят как да изкарат пострадалите от тоя „кеф“. А нашият алхимик се е научил само да убива, не умее да спасява. Така ли е, Шайбаков? Ако се случи нещо с тях, нали разбирате? — ще бъдете привлечен под отговорност като убиец.

Арестуваният наведе глава и започна да разглежда бомбетата на блестящите се обувки. Май не схващаше какво го заплашва.

— А ти опитвал ли си от твоето лекарство? — попита Грязнов.

— В много ограничено количество — той повдигна рамене.

— Трябва да те натъпче някой до козирката, за да си изповръщаш червата!

— Слава, не се горещи. Шайбаков отива в следствения арест. Ще открием Козлов, ще направим очна ставка, ще разпитаме отровените момичета и ще изпратим делото в съда.

Турецки извика охраната. Изведоха Шайбаков.

— За малко да ми прилошее от тази воняща въшка! Та той като нищо може да превърне цяла Москва в лудница!