Сам Милър
Тъмното място (5)

Четвърта глава

„… в него имаше нещо, което загатваше за дебнеща свирепост, сякаш дивото все още се таеше в него, а вълкът вътре просто дремеше.“

Джак Лондон, „Белият зъб“

— Чистотата е второто най-важно нещо на света след почитането на Бог. Винаги помни това, Мартина — припяваше той. Остави я да седне на гладките черни плочки, след което нагласи струята така, че да облива мръсното й, окървавено тяло.

Ужасената Мартина седеше с колене, притиснати в гърдите, докато той не разтвори нежно краката й, за да насапуниса срамните й части.

След десет минути спря водата. Настана пълна тишина, прекъсвана единствено от тежкото й дишане.

— Добре. Почти си като нова — рече той, усмихна се и без никакво усилие я вдигна от пода. — Сама няма да можеш да се познаеш. Всички тези килограми, които си натрупала — вече не си кльощава като преди. И чиста! Божичко! Помниш ли когато дойде тук за пръв път, цялата пълна с въшки и бълхи? И онази ужасна воня на немита плът и непрани дрехи? Погледни се сега. Преродена! — възкликна той и зарови главата си в мократа й коса. Започна да я души като любопитно куче. — Миришеш толкова хубаво, когато си къпана. Да, така е, така е, така е!

Мартина се опита да отвърне. От устата й избягаха няколко звука, но думите, които те образуваха, бяха като монети, излезли от обръщение. Сякаш бе забравила майчиния си език.

Той нежно я положи на една леденостудена стоманена маса. Момичето веднага започна да зъзне. Кожени каиши се обвиха около нея като пипала.

— Скоро ще те стопля. Но първо трябва да преодолеем още няколко препятствия.

Той бръкна в пластмасова кутия, извади една шепа неща и ги разпиля по тялото й.

Пиявици.

Тя се опита да изпищи, но не успя.

— Не се страхувай — каза той и изсипа още пиявици върху тялото й. — Те са твои приятели и ще ти помогнат да се отървеш от лошата плът. Пиявиците са толкова криворазбрани. Хората ги свързват със смъртта, но не знаят, че пиявиците могат да спасяват животи, ако се използват правилно. — Той продължи да поставя пиявици на различни места по тялото й. — Това бе много глупаво от твоя страна — опита ти за бягство. Не знаеш ли, че навън те чакат само лоши неща?

— Моля те… — зъбите й започнаха да тракат от студа. — Пппросто… просто ме пппусни… аз… аз ннняма да кажа на ннникого… аз… аз… оообещавам.

— Не се опитвай да говориш. Сега си на сигурно място, скъпа. Всичко ще се оправи. Трябва да оставиш малките ни приятели да свършат своята работа.

Той я хвана нежно за врата и наклони леко главата й, след което изля малко количество от някаква странна на вид течност в разбитата й уста. Течността проникна в стомаха й и остана там само няколко секунди, преди да се върне нагоре и да изригне от устата й.

— Леко… леко… — окуражи я той. — Недей да бързаш.

Опита отново и този път успя.

— Добре. Много по-добре — окуражи я той. — Сега се отпусни и остави лекарството да свърши работата си.

Изведнъж стомахът й се разбунтува. В червата й се появи напрежение, което започна да расте и да кипи като гейзер.

— Ннне… ннне мога да го задържа… зззадържа вътре…

— Можеш и ще го направиш! — изсъска той. Тонът на гласа му изведнъж се бе променил. — Контролът е всичко… и винаги те възнаграждава накрая… контролът е бог. Повтори това.

— Контролът… ккконтролът е… ббб… бог…

— Добре. Отново.

Но преди тя да може отново да повтори думите, червата й се изпразниха на стоманената маса.

— Мръсно създание! — извика той и се дръпна от масата, лицето му разкривено от погнуса. — Виж какво направи сега! Не можеш ли поне лайната си да контролираш?

Тя изпита смесица от срам и облекчение, а въздухът наоколо натежа от вонята на лайна и пикня.

— Аз… ннне можах да се спра. Не… не ммми се сърди… Моля те.

Сълзи рукнаха от очите й и се стекоха по вкамененото й лице.

— Моля те! Моля те! Моля те! Винаги с това моля те. Сега трябва пак да те мия цялата — рече той и поклати отвратено глава. — Този път няма да съм толкова нежен.

Отвори малка аптечка и извади дълга силиконова тръба.

Очите й се разшириха от ужас.

— Моля те… ннне това… моля… аз… ще си вввввзема лекарството… моля те…

— Шшшт. Трябва да си тиха и да стоиш мирно. Опасно е само когато говориш. Сега отвори широко.

Тя понечи да се съпротивлява, но после си спомни последния път, когато го бе направила и се примири.

— Така е по-добре — похвали я той. — Отвори широко. Добро момиче.

Тя почувства как намазаната с лубрикант тръба се плъзга надолу в гърлото й и прониква чак до стомаха. Искаше да повърне, но присъствието на тръбата правеше това невъзможно.

Той започна да налива някаква кафявата течност във фунията, залепена за другия край на тръбата.

Стомахът й започна да се издува почти веднага. Чувстваше как течността вътре се лашка. Струваше й се, че стомахът й всеки момент ще избухне.

О, Господи… о, Господи… позволи му да ме убие… да се свърши с това…

— А, много по-добре — промълви той и докосна нежно стомаха й. — Много по-добре. Почти си достигнала златното тегло. Скоро. Много скоро. Тогава всичко ще свърши, обещавам.