Виктор Пелевин
Батман Аполо (20) (Свръхчовек — това звучи супергордо!)

Сквернословие

Вашият мозък е лингвистичен компютър плюс собствена киностудия. Независимо дали искате, или не, киностудията снима кратки анимационни филми по всички постъпващи в нея сценарии. Такъв сценарий става всяка достигаща до мозъка (дори не обезателно до съзнанието) фраза. Ако някой ядно ви каже „ххххх хххх, ххххх хххххххххх, хх твойта майка в доматите“, вие ще изпитате шок и отвращение, защото на мозъка, независимо от желанието ви, му се е наложило да снима и да разгледа цял порнографски сериал, където освен вас се е снимала и бедната ви майка в костюм на богиня на плодородието.

Всичко това с огромна скорост се случва в съзнанието ви наравно с останалата „реалност“. Чутото в известен смисъл се явява истинско магическо заклинание. Именно затова още от дълбока древност думите не се различават съществено от постъпките: казвайки нещо, вие вече сте го осъществили в съзнанието на този, който ви чува.

Действието на псувнята е многопластово. Избирателната активация на неокортекса с помощта на уж забранената лексика, основана върху груби сексуални образи, блокира тънките функции на психиката за сметка на шока от вербалното изнасилване, в комплект с принудителната сексуална възбуда, в която неосъзнато изпада реципиентът.

Допълнителният ефект от вулгарната реч е чувството за морално падение, смесено с удоволствието от нарушаването на табутата. Този фундаментален ритуал като че събира всички участници в случващото се (цялата страна) в една и съща мобилизационна барака за надървяне, където не ги вижда нито Бог, нито дявол, а само политкомисарят и надзирателят, които са отишли там заедно с народа си.

Съзнанието на повечето руснаци устойчиво се намира в тази зона от самото им детство. Неслучайно военните казват, че псувнята стои в основата на ръководенето на боя. Това е и фундаментът на тукашната култура (не потьомкиновската, а реалната). Затова псувнята в Русия има такъв сакрално двусмислен статут. Ако някой Майтрея^[1] се вмъкне в нашия сектор на реалността, той трябва да проповядва с псувня, иначе никой няма да го чуе на дълбоко равнище.

Негласният консенсус относно ролята на псувнята в руската култура е следният: трябва да се различава битовата псувня от художествената. Първата е гнусна, втората е единственото национално достояние на руския човек, което още не са успели да похитят тези, за които не трябва да се говори. И ето че сега искат да го отнемат — и протягат ли, протягат към него своите черни щипки, насъсквайки своите лаещи кучета…

Политикът, който намери начин да се обърне към гражданите на сложен и задушевен вулгарен език, ще получи достъп до закрити за останалите комуникатори психически слоеве, където битува руската душа. По такъв начин той ще има огромно преимущество пред колегите си, принудени да говорят на кастрирания — в пълния смисъл на думата — език на фалшивото обществено приличие…

Такъв политик ще предизвика вълна от показно възмущение, но след това ще се възприема като добър, сърдечен и откровен човек сред тълпа от лицемери. Той ще бъде единственият, който ще говори на езика на истината, защото окончателната истина на руския човек винаги се съобщава нецензурно.

Технологията може да се оформи като сливане на множество нецензурни телефонни разговори, където клиентът откровено характеризира своите съратници и съперници, а също така и общата ситуация в страната…

Трябва да се каже на халдеите.