Том Фокс
Dominus (66)

66

18:47 часът

Централен Рим, на път за Ватикана

Катерина Амато съскаше в автомобилния телефон на своя мерцедес S-класа, докато шофьорът й си проправяше път през вечерния трафик на града. Мъжът от другата страна на линията бързо се беше превърнал в най-презирания от нея в света. Амато не беше жена, свикнала да приема провали, а също така не позволяваше на подчинените си да допускат такива.

— Ако искаш да избегнеш куршум в главата в момента, в който свалиш ръката си, Умберто — заяви на трижди провалилия се убиец, — ще ни чакаш на входа на Апостолския дворец след десет минути.

— Вече сме на път — отвърна наемникът. — Мазо беше ранен в ръката, но ще може да участва в мисията.

— Ранен?

— Беше уцелен от един от куршумите на гвардейците по време на престрелката пред стената. Само драскотина.

Първоначално Катерина си каза наум: Вече е мъртъв кон. Застреляй го в главата и продължавай напред. Но персоналът й за онова, което й предстоеше, беше ограничен.

— Може ли да държи пистолет?

— Разбира се.

— Тогава го превържи и го подготви за действие. Вече събрах екип от хората на Д’Антонио.

Ползата от това, да имаш заместник-комисар в джоба си, беше, че всяко корумпирано ченге, което той държеше в своя джоб — стрелци, снайперисти и членове на тактически екипи, които бяха готови да сторят всичко на съответната цена — беше на разположение също и на Амато. Тези хора й трябваха тази вечер.

Последва кратко забавяне, преди Умберто да отговори.

— Каква точно е промяната в плана?

— Дискредитирането на папата вече не е на дневен ред — отвърна Катерина. — Не можем просто да го свалим, не и сега.

— Не съм сигурен в това — отговори Умберто.

Това беше първият път в живота му, в който директно опонираше на работодателката си.

— Какво трябваше да означава това?

— Имам предвид, че ти вече успя. Независимо дали Трекио и Фиеро ще разкрият нашето участие, скандалът ще е достатъчен, за да постигнеш целта си. Дори папата да бъде оневинен от участие във всичко това, никой вече няма да му вярва. В крайна сметка ще си го съсипала.

Катерина се ядоса.

— Не ти плащам, за да мислиш — изсъска тя. — Плащам ти, за да изпълняваш нарежданията ми.

Гневът й отдавна беше преминал границата и очернянето на папата нямаше да я успокои. А и каква утеха щеше да получи от падението на първосвещеника, ако нейната компания биваше разрушена по същото време? Целта на войната не беше общо изтребление, а излизането на едната страна като победител.

Последва нова мълчалива пауза. Умберто осъзна, че е поставен на мястото си.

— Какви са новите инструкции?

Катерина се отпусна в меката седалка.

— Ще направим следващата логична стъпка, Умберто. В крайна сметка май ще е възможно да се убие папа.